понеделник, 7 август 2023 г.

ВРЕМЕ НЕ ДОСТИГА

 


Тъй миг след миг, нанизва се верига,

търкулват се сезон, подир сезон

И времето ни никога не стига.

Все чакаме с надеждата и с "Дано..." ❗🙏



 И молим се, ала и Вярата е малко!

" От утре...", казваме. "Ще дойде ден!" 

И сакаш срастнали сме се с дивана си в едно, с едно безгласно "Жалко!" 

В самозаблуди свойто щастие крадем!


В очакване, че ще се случи Чудо

и Бог ще сбъдне нашите молитви!

Стрелките галопират като луди

и ден, след ден животът ни отлита.


Или пък в надпревара луда с времето,

да придобиваме, да притежаваме,

заробени на вещите от бремето,

най-бедните, с парите си оставаме!


Уж всичко сме постигнали във блясъка

на славата, за блестнала в очите чужда завист,

А самотата ни връхлита с крясък, 

и сме нещастни,... даже да сме прави!


И сме самотни, под излъсканото лустро,

дори да сме постигнали мечтите си!

Под смокинга сърцето ни е пусто

и галопирайки сме пропилели дните си!


И в края чак разбираме, че смисъла

е в любовта и всичко споделено.

В поне едно сърце, което си орисал,

да продължи от тебе съграденото!


В поне едно сърце, да посадиш вълшебство. 

Да му дадеш мечти, криле и корени...

Да го дариш със безметежно детство. 

И за живота с дух и със очи отворени!


Ивайло Апостолов 

08.08.2023

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...