Познаваш ли ти друже тишината
след някоя несбъдната мечта?
Познаваш ли вкуса на пустотата
след неочакван удър с нож в гърба?
Познал ли си изгарящия огън на гнева,
при среща с подло и ехидно лицемерие
и парещият привкус на отрова,
след сетното излъгано доверие?
Познал ли си ти братко урагана
на ярастта при сблъсък с липса на морал
и топлината на кървяща рана
сред бездната поглъщаща печал,
от някоя любов неизживяна! ...
Познал ли си беззвучното страдание
след някое предателство към себе си
и многото преглътнати мълчаня
с уроци от житейските си ребуси...
Познал ли си блажените безвремия
с най-важните любими на сърцето ти...
и хилядите малки откровения
в които се докосваш до Твореца си!...
Излязъл ли си по-любящ, по-мъдър
от своите провали и безпътици..
Израстнал ли си малко по-добър...
Приел ли си, за свои верни спътници
"Благодоря", "Прощавам" и "Простете"...
Поел ли си живота си в ръцете...
Прозрял ли си, че по-богато е сърцето
с отдаденото другиму, не с взетото...
Че в малките неща е красотата...
Че често е най-трудна простотата
и най-помага просто, да не вредим!
Че щастието ни е в малките победи!...
Че сам човек, не е ветроупорен...
Че "дом" е чувство и че няма плод, без корен
и че добро без корист, е заразно!...
Не си живял приятелю напразно!
Ивайло Апостолов
12.01.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар