събота, 27 януари 2024 г.

ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?



 ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?


От нямане, остава ли следа!?...

О, да!

Колкото по-пълно с някой е било сърцето ни!

И в колкото преплетени сърца

късче оставил е от себе си в дар,

(или с искрица е възпламенил пожар) 

обратно непотърсено и не отнето!...


Най-жарко пари загубата и боли, 

когато скътано било е най-дълбоко!

И вече раната да не кърви дори,

то белегът е спомен жив, за преживяната жестокост!...


И за това, говорейки за скъпите за нас,

всичко присъствието им, което най-добре описва, 

всъщност крещи, за болката без глас!

И за това, колко безкрайно те ни липсват!


Но, да не плачем горко! Да благодарим!

Защото щом боли, щом чувстваме, сме живи!

А щом ни липсва, то благословени сме били,

да изживеем мигове щастливи!


Ивайло Апостолов

28.01.2024

Вдъхновено от Надежда Тошкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...