събота, 17 февруари 2024 г.

ЗАТВОРИ ТАЗИ КНИГА ❗📖



(  Романът на собственият ни живот и по-вълшебен и вълнуващ, дори от най красивата книга, написана от друг! 

Изпишете го с цялото си сърце! 💛 ) 


Затвори тази книга!Нека думите спят.

Вън светът ни намига,в своя тих кръговрат...

Няма нужда от думи.Любовта ни е храм,

в който пишем безшумни с устни своя роман

и с изгарящи пръсти, по пламтящата кожа...

Виж светът се изпъстри и главица положи

сгушен в наща прегръдка, приласкан, безметежен, 

и съвсем безтревожен, споделено-безбрежен.

Даже времето сепна се, от галопа си бесен

и до нас поприседна с тиха люлчина песен.

Затвори тази книга! В този миг помежду ни

любовта ни ни стига! Без фанфари, без думи! 

Да не будим света и заспалото време... 

В пухкава облак луната пърха с клепки и дреме.

Над заспали дървета, птици, къщи и хора, 

миг сърцата ни нека, за любов, да говорят. 

Своят танц, да танцуват и света да даряват. 

От тъга да лекуват с обич, нежност и вяра. 

Затвори си очите! Приласкай ме сърдечно! 

Да потънем в мечтите си, в този миг като вечност.


© Ивайло Апостолов 

19.02.2024


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...