четвъртък, 29 февруари 2024 г.

ЗАВИНАГИ НЕЗАБРАВИМА



Ти пролет си разцъфваща в снега

в прегръдките на най-свирепа зима. 

Бих те нарекал с много имена,

но никога и незабележима.


Или човекът пръв да бях, когото

създаде Бог, бих дал си не реброто.

Сърцето си бих дал, без миг да се поколебая.

Защото ти за мен си и началото, и края!


Хаосът бурен, който всичко преподрежда

и нищичко не чака на готово..

Огнището ми с обич, вяра и надежда,

в което винаги се ражда нещо истинско и ново!


Коренът, който дава нова сила на крилете ми,...

И ме завръща към най-ценното и важното.

И огънят и пристана в сърцето ми, 

изпепелявано от хиляди продажници.


Не се променяй! Остани си същата!

Надграждай! Извисявай се нагоре!...

Напук на всички подлеци намръщени, 

ще устоим със теб и ще останем Хора!


Напук завистници, напук безскрупулни предатели,

Напук ножовете във гръб и изстрели от упор,

с теб ще останем същите мечтатели, 

и ще строшим зъба на всяка клевета и укор!


В сърцето ми си пролетна дъга, 

прогонваща най-злата люта зима. 

Най-нежен слънчев лъч, в най-тежката нега... 

Завинаги Незабравима❗💕



© Ивайло Апостолов 

29.02.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...