неделя, 23 юни 2024 г.

МАЛЪК МОЙ




Малък мой, извисяваш снага

и почти ме минаваш на бой.

В косите ми бляска снега,

а сърцето все пълно е с теб, малък мой!


Дълго чакахме, късно дойде,

Но изпълни живота ни с смисъл.

Аз не знам, кой живота краде

и кой с този те беше орисал?


Но безкрай те обичам такъв

както в първият радостен миг,

в който ти, част от моята кръв

поздрави Света с радостен вик.


Водиш знам, много трудна борба

и така, ще я водиш докрай.

Не веднъж, ще минаваш ръба...

В теб ще вярвам завинаги, знай! 


Да прегръщаш живота не спирай и миг! 

Нито миг ти не давай отбой,

Всеки малък успех с чест, те прави велик,

ако в него не станеш арогантен циник.

Бъди винаги верен на себе си и обичан такъв, малък мой!




Ивайло Апостолов

20.06.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...