Големият Робин Уилямс казва: „Мисля, че хората, които са изпитали най-голямата тъга, са тези, които винаги полагат най-големи усилия, защото те знаят от плътта си какво е да се чувстваш опустошен и на дъното. И не искат никой друг, да се чувства по този начин.
Така е с всяка загуба, ако сме успели, да я надживеем, да я приемем и простим!
.. На себе си! И на другите! Тогава се научаваме, да ценим и малкото, което имаме, но и да се борим истински за по-доброто и за това, в което вярваме!
Тогава се научаваме, да се смирим, Но и да полетим, когато пожелаем! Научаваме се и да учим другите, да повярват и да полетят, когато и ако са готови! Или просто, да им помогнем, да се радват на уюта и топлината на гнездото си!
Страданието и тъгата ни дават дълбочина!Подтикват ни, да търсим смисъл!...
За съжаление обаче, повечето от нас, не достигат, до Приемането!
Предпочитат, да се давят в отчаянието и самосъжалението и да горят в гнева!
Пътят към Приемането и отвъд него, в един!
Важно е ние самите, до къде бихме стигнали по него!?
Когато разберем това, ще разберем ,кои сме!?
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар