понеделник, 11 ноември 2024 г.



Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.

По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.

 - Не тъгувай,Алиса❗

Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.

 - Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗ 

Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...

Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗

Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...

Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗

Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...

Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.

 - Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗

Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗... 

Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...

Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗ 

Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...

Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...


 - Но знай, скъпа моя Алиса❗

Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗

Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗

Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...

Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗

Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗

Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗

-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.

 - Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗

Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗

И именно това е, истински важното ❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...