четвъртък, 28 ноември 2024 г.

САМО, ДА ЗНАМ, ЧЕ ИМАМ МЯСТО В ДУШАТА ТИ❗💞



Аз мога дълго, много дълго, да те чакам!

Дори и листите от календара,

до сетния в нозете ми, да се отронят

като листата есенни в гората.


Само, да знам, че ще слезеш от влака,

ти отново на моята гара!

Пак ще те чакам с букет на перона...

Дори сняг, да посипе косата ми!


Аз мога, да стигна далеко! Далеко,

отвъд хоризонти и отвъд всички граници!

Само, да знам, че там топло и меко,

ще обгърнеш сърцето ми на душата си с нежните страници!


Аз ще се върна, дори от безкрая!

Отвъд времето и пространството!

Аз ще се върна! Стига само, да зная!

Че ме пазиш в сърцето си нежно и страстно!


Аз мога, да ти дам всичко! Всичко,

което имам и което нямам!

За да не мръзне сърцето ти самичко!

Само прошепни ми, да остана!


Аз ще тръгна навсякъде с тебе!

Само кажи ми, да хвана ръката ти!

Ще пребродя и мрак и небе!

Стига само, да знам, че имам място в душата ти!


© Ивайло Апостолов 

24.11.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...