петък, 27 декември 2024 г.

 



- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗


Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...