петък, 6 декември 2024 г.

А БЯХМЕ МЛАДИ. БЯХМЕ ТОЛКОЗ МЛАДИ❗


А бяхме млади. Бяхме толкоз млади!

Наивно вярвахме, дори във невъзможното.

А любовта ни местеше грамади.

Дори, да ни проклинаха, като безбожници!


Дори, да ни препъваха, политахме!

Дори, да ни предаваха, прощавахме!

Очаквания чужди, не зачитахме.

Дори, да ни засенчат, пак изгрявахме !


И любовта ни, пълноводен ручей

обливаше с дъги и звездопади.

И нямаше какво, да ни пречупи.

Бяхме щастливи, влюбени и млади!


Сега, със теб любов сме вече други!...

Ала все още, също толкоз страстно любим!

Макар и все по-рядко с трепет и на глас, да го изричаме,

сърцето ми шепти и във очите ти чета "Обичам те!... Обичай ме!💞


© Ивайло Апостолов 

18.11.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...