петък, 14 февруари 2025 г.

ТИХА ЛЮБОВ

 


Не идва тя с тържествени фанфари.

Не срива до основи. Не изпепелява.

Разцъфва тихо. Като нежна пъпка се разтваря.

И като пролет всичко в теб със нов живот дарява.


Не е тя див импулс и страст. Не е пожар.

Не удря като гръм. Не те завихря като ураган.

Понася тихо като прилив. И дарява с мир, като олтар.

И с безметежност, като океан.


Тя не разтърсва из основи и не те поглъща, като бездна,

а като прилив кара всяка болка, страх и гняв от тебе, да изчезнат.

Светът ти с ласка преобръща мълчешком.

Лекува раните ти и създава ти усещане за принадлежност, топлина и дом.


Тя като вик със устрем не политва.

Тя френетично не зове и не крещи,

а приласкава с шепот в теб, като молитва.

Или без думи, със прегръдка, ще те утеши.


Тя не изисква, не ограничава.

Но не мъждука в мрака, като свещ.

Тя нежно сгрява. Безусловно се раздава.

И тъй разпалва във сърцето ти копнеж.


Тя показност в тълпата не обича.

Но обезоръжава и привлича

като магнит, като магия не, като мистерия.

Напук на всяка светска глъчка и истерия.


И те разтапя в споделеното безвремие,

в което Аз и Ти, възкръсва в Ние.

И я жадуваш плах, като спасение,

в което, да се преоткриеш.


И ако някой ден я срещнеш и познаеш,

ще разбереш, че са ненужни думи.

Просто безмълвно, ще я приласкаеш

и в нея, ще изчезнете безшумно.

И в този миг, забравили за суетата на Света,

самите вие, ще сте любовта .


© Ивайло Апостолов 

    09.02.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...