събота, 1 март 2025 г.

ИЗГУБИХМЕ СТРАСТТА СИ, ДА ЛЕТЕМ

сн. Анна Йончева 


Изгубихме страстта си, да летим.

Детето в нас ден подир ден умира.

Внушават ни, че трябва, да пълзим,

за да успеем. Всъщност, просто вегетираме.


Внушават ни, че за да сме добри

е нужно, да сме тихи и послушни.

Че чакат ни щастливи светли дни.

щом сме лакеи лицемерни и бездушни.


И стиска ни железният юмрук,

на нечии амбиции и рамки.

Посредствеността ни смазва като с чук,

в мъртво вълнение удавници, без сламки.


Пречупи някой нашите криле

и връз гръдта ни стъпил е с коляно.

Потомци на воеводи и царе

пресътворихме Рая, в Адска яма.


От кал създадени, до шията сме в кал

и някой тъпче връз искрата ни божествена.

И смуче сок от корените ни без жал,

вменявайки ни, че това е тъй естествено .


Някой уби в нас мечтата, да летим

и я зарови нейде, в гроб без име.

Душевно окова ни, до един.

Живота ни реши, от наше име.


Но до кога, доволни ще търпим

като обречени овце, пред гилотината?

И ако някой все пак полети,

ще го завръщаме със завист пак във тинята.


Ще се събудим ли от жалкия кошмар

и блудкавата патетична мелодрама.

Със истината ударете ми шамар,

за да погледна през самоизмамата!


Защото времето бездушно си тече

и бъдещето бавно се променя.

А свлачището бавно ни влече,

докато глухо мрънкаме и стенем.


© Ивайло Апостолов 

    02.03.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...