ОБИЧАЙТЕ, ДОРДЕ СТЕ ЖИВИ

 

Със някой хора ни сближава разстоянието.

Със други ни разделя близостта.

Към Него ни въздига разкаянието.

А мерзостта, проваля в пропастта.

Любов и блага дума, ето пътя

прехвърлящ мостове един към друг.

А подлостта основите им мъти

Предателството ги разбива, като с чук.

Ръцете са спасителни въжета,

които хвърляме към падналият в кал.

когато грее истински сърцето

нетърсещо ни благодарност, ни похвала.

Раздаваш ли се, не дири изгода,

защото любовта е безвъзмездна.

Макар човека, да е хищник по природа,

без любовта безследно ще изчезне.

Защото тя е тази крехка нишка,

която спомня, че сме по подобие на Бога.

Без любовта, ще се стопим като въздишка

безследно и без смисъл в епилога.

За туй, обичайте дорде сте живи 

човека и живота, и доброто.

Само с любов, ще бъдете щастливи

и смислени, дори в праха по пътя към  Голгота.

Ивайло Апостолов 

25.03.2025