събота, 31 май 2025 г.

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ МОИ



Благодаря ви малки мои,

че озарихте нашият живот,

като дъга и слънчев лъч подир пороя.

Като благословия от самият Бог.


Благодаря, че го изпълнихте със смисъл

и дадохте лице на любовта.

И с всеки дъх, и с всяка своя мисъл

за мен сте чист прозорец към света.


За танците лудешки и за песните,

и за уроците по безпричинно щастие.

За милионите въпроси неуместни,

подбуждащи към размисли и към пристрастия...


За лудите идеи и за безусловната любов,

за шантавите ви предизвиква.

за топлите прегръдки нощем под небесният покров.

И за доверието в нас, при всички обстоятелства.


Благодаря ви мили мои за това,

че можете с една единствена усмивка,

да разпилеете в небето ми дори най-гъстата мъгла.

Да разтопите най-смразяващата ледена обвивка.


За ценните уроци по спонтанност,

за важността на дребните неща,

за безусловното приемане на всяка странност.

и важността на съпричастността.


Благодаря за толкова неща,

че всеки списък би бил твърде кратък.

Обичам ви и горд съм, да съм ваш баща.

Ще бъда с вас, до края на света.

Ще бъда с вас, дори и по-нататък!


© Ивайло Апостолов 

    01.06.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...