вторник, 3 юни 2025 г.

Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора.



- Избори, избори, избори... Не може ли, поне веднъж, да не правя избор. Да не претеглям факти и аргументи "за" и "против", и да не нося отговорност, за проклетите последствия!? - Така говореше Алиса, сякаш на себе си, заровила длани в къдравата си руса коса. А на лицето й беше изписана цялата буря от емоции, които се вихреха в сърцето й. И мислите, които се блъскаха, като гръмотевици в измъчения й ум.

- Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора. - каза със спокоен като пълно безветрие глас Лудият Шапкар и както винаги, застана неотлъчно до девойката.

- Свободният избор е заложен изначално в самият живот. Във възможността на нашето съществуване. - продължи той.

  Избора, да сме свободни или не обаче, трябва, да направим сами и да понесем отговорността, за последствията.

Човек получава това, което дава, Алиса.

Макар и не веднага, макар и не във времето и формата, която го е очаквал, или се е надявал.

Ако не получи това, което дава, той получава онова, от което истински има нужда. Или получава урок, от който се нуждае, но все още не е научил. И получава тези уроци толкова пъти, колкото е нужно, за да ги научи! - Шапкаря говореше все така спокойно и уверено.

- Научава, - каза той, че границите са важни! Особено личните. 

Че добротата и доверието не са безкрайни величини и че не можеш, да ги раздаваш, постоянно пренебрегвайки себе си. Точно за това, в Божиите заповеди се казва: "Възлюби ближния си, както себе си."

Много са уроците, на които живота ни учи.При това, най-важните научаваме, по  трудния начин. Например, че не може, да очакваме хората, да постъпват така, както постъпваме ние. Защото всички хора, са различни и за това, ще постъпват различно от начина, по който сме или бихме постъпили ние много по-често, отколкото предполагаме.

А дори и самите ние, съвсем не рядко постъпваме различно от начина, по който сме убедени, че бихме постъпили в някоя ситуация. Защо хората и обстоятелствата всеки път, са различни.

Научаваме, че е важно, да разберем, че е нужно, да пускаме навреме.

Защото ако продължаваме, да се опитваме, да задържи онова, което в душата си вече си е тръгнало, невидимото въже, което ни свързва, задушава поне единият от двамата и рано или късно, ще ни нарани сериозно. А най-често и двамата.

Научаваме, че щастието и любовта, не трябва, да се преследват, а да се приласкават и не могат, да съществуват без доверие. Защото, всяко нещо, превърнато в цел, рано или късно, ще се почувства, като мишена...

Научаваме още тъжната истина, че най-често се учим чрез страданието. И именно то, издълбава в сърцето и в съзнанието ни най-ценните уроци. Страданието е това, което отваря очите ни, изостря сетивата ни и ни кара, да се пробудим истински. То ни прави по-силни, по-издържливи и по-мотивирани. Ако не му се отдадем, доброволно.

А ако имаме късмет, ще научаим, че Щастието често е егоистично и самодостатъчно, но пък ни дава вярата, че нещата могат, да бъдат и по-добри, както и че за добро или лошо, рано или късно, ще се променят. И от нас зависи, да е за добро.

И ако най-сетне, постепенно започнем, да проглеждаме може би, ще научим, че ежедневните избори, които правим, са главният скулптор и архитект на това, което сме и в което продължаваме, да се превръщаме.

За това, скъпа ми приятелко най-добре е, да сме готови, да се учим❗

И да имаме мъдрост и кураж, да избираме.

Защото в противен случай, вместо нас, ще избере някои друг. А никой, не заслужава живота му, да се определя от други.


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...