петък, 6 юни 2025 г.

ТИ ПРЕГЪРНИ ЖИВОТА И ОТДАЙ МУ СЕ ИЗЦЯЛО



Понякога е трудно и горчи.

Излез навън и погледни небето.

Виж как се раждат първите лъчи,

след тази нощ безсънна, притвори очи

и остави ги, да погалят миг лицето ти.


Понякога тревогата така

гърдите ти пристяга, като в преса.

Тогава в шепота се вслушай на ветреца

и остави на мака нежничък листеца,

да милва твоята премръзнала ръка...


Понякога страха надига бой

с туловището си безформено и страховито.

Във този точно миг, не бий отбой,

а погледни го право във очите

и после нежно ти го приласкай.


Ще видиш как от топлата прегръдка,

чудовището в миг опашка, ще подвие.

И като мокро сплашено кутре, ще се отърка

в краката ти. На сухо, в пазвата си, да го скриеш.


Гневът понякога, ще те взривява

на хиляди осколки и шрапнели.

Излез и прегърни дъждът тогава.

И остави го, да те води под звездите заблестели

в своя ефирен танц, далеч от всяка глъч, тълпа и врява.


Понякога вината, като пепелянка,

ще впръсква в тебе своята отрова.

Помни, че прошката прогонва всяка сянка,

а любовта преражда те отново и отново.

И е най-нежната обгрижваща стопанка.


И като водно конче, цял живот живяло

из сигурният сумрак в дълбините,

и с устрем, в миг последен полетяло,

ти прегърни живота и отдай му се изцяло.

Защото само миг е твой и подир миг, отлита.


© Ивайло Апостолов 

     06.07.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...