Живей така, сякаш живота ти е само този миг.
Като примигване на детските ресници .
Като отекващ от върха победен вик
и като полетът безбрежен на свободна птица.
Живейте, сякаш в сърцето ви разцъфва вечна пролет.
Сякаш единствено за вас, върти се в този миг Земята.
Сърцето ви, ще бъде ваш компас по пътя ви нагоре.
Копнежът, ще е вятърът в платната.
Напълно се отдайте на мига,
забравили за бъдеще и минало.
Забравили за болка и тъга.
За да пламти сърцето ви, преди жарта, да е изстинала.
Живейте, сякаш никога не сте се чувствали изгубени.
Не са ви жертвали... Не сте разбивани на пух и прах.
Сякаш не сте били предавани, ругани и охулени,
Сякаш не сте изпитвали вина и страх.
Живейте с цялото си същество! Като зората,
която ражда всеки следващ ден.
Помнете, всяко утро побеждава тъмнината.
Зарастват наранените криле.
Сякаш не са ви глождили съмнения, живейте!
Сякаш не са затръшвали в лицето ви вратата.
Дори искрата ви, да задушават, пак не тлейте.
Сияйте! В бурята заражда се дъгата.
Живейте с вяра, днес дори да сте унили,
вложете любовта и сетните си сили
и с утрото Света ще бъде по-голям, приветлив и красив.
И всеки следващ ден, ще бъде по-щастлив.
Бъдете себе си! На пук на всички клевети и суеверия
бъдете искрени и ще печелите доверие.
Събуждайте се с ясни мисли и заспивайте със чиста съвест вечер.
И тъй, уверени в спокойствие, ще стигнете далече.
Живейте тъй, сякаш изобщо няма утре.
С любов и вяра, с прошка, с благодарност... без каприз.
И даже Бог, на пук на всички завистливи, злобни му*ри,
ще ви извика пак на сцената, за БИС❗
П.П.
И този миг на щастие споделяйте с любимите си хора.
Защото те са ваше настояще, бъдеще, ваш смисъл и опора.
Свободно рейте се, над злободневните неща.
Преследвайте поредната мечта,
но не губете почва под краката.
Човек се извисява най-високо, когато е най-здраво стъпил на земята.
© Ивайло Апостолов
22.09.2025

Няма коментари:
Публикуване на коментар