КОГАТО

🍀🍀🍀

Когато се научиш, да прощаваш,

не ще да носиш нито капка злоба.

Напред, по-леко ти ще продължаваш,

без съжаление и разочарования душата ти, да тровят.

Да благодариш, когато се научиш,

ще спре окото ти към чуждото, да бяга.

И ще цениш това, което си постигнал и получил.

Душата ти, по-лека към мечтите, ще посяга.

Когато, се научиш, да обичаш,

и в брата си и в себе си човека,

ще разбереш, любящото сърце по-леко диша.

И споделената съдба, достига по-далеко.

Когато се научиш, да разбираш,

бушуващите чувства и причините.

Душите ви по-чисти, ще вибрират

в съзвучие. И по-щастливи заедно през приключението на живота, ще преминете.

Когато спреш ти, да прибързваш и да съдиш.

Когато доверяваш се и даваш шанс...

Мъдро избираш ли ти, за желаното си бъдеще

и длан подаваш ли открито, в аванс...

Когато разбереш, че няма нищо страшно,

да бъдеш себе си, различен от тълпата.

Заради нея ако спреш, да се преструваш или да се променяш ти безгласно.

Спреш ли, да скланяш, за да те приемат покорно, доброволно ти главата си.

И разбереш ли, колко важна е промяната,

когато сам, си по-добър от вчера,

и че отъпкани пътеки към успеха няма,

а своя собствена, ще трябва, да намериш.

Да разбереш, че щастието е по-важно от успеха

и трябва в себе си, да дириш ти рецептата.

Че да получиш в нужда сили и утеха

от някой влюбен в теб, е само част от клетвата...

Ще видиш, че животът ти тече някак по гладко

и някак по-спокойно на душата ти й става.

И някак всичко е по-ароматно, по-пастелно, топло и по-сладко...

И всичко свършено от теб си заслужава!

© Ивайло Апостолов 

    04.09.2025

🍀🍀🍀