(На любимият ми първороден син❗💓
Здравей, дерзай и сбъдвай❗
Честит Рожден Ден❗🍀)
Кога порасна, първородна наша радост!?
Кога разцъфна пъпката в плод?
Като дълго очаквана награда...
Любов и смисъл в нашият живот!
Днес стъпваш на последното стъпало
на детството немирно, босоного.
Пази душата си и мислите си в бяло.
Искрата му пази, благословен от Бога!
Сълзи и смях, усмивки и сълзи
и много загуби и камъни в житейския ти друм,
превърнаха те в този, който си -
Любящ Човек, с добро сърце и бистър ум.
Ти вярата в гърдите си пази,
в доброто. Още, силните криле.
Мъжът помни, че без достойнство не тежи
и пред безчестния той, не превива колене!
Неправдата не подминавай безучастно!
Дръж съвестта си, с зорко виждащи очи!
Изказвай ясно мислите си гласно,
макар че истината често ни горчи!
Върви с високо вдигната глава!
Макар, че бурите най-силно брулят върховете!
На падналият духом, дай ръка!...
Създай си дом, с деца и животинка или цвете!
Създай си щастието с някой, който те обича
и те приема, без да те променя.
Щастлив бъди Днес ти, дори и неприлично
за завистливците. "Щастливи" няма в минало, нито пък във бъдеще време.
Добре дошъл в света на възрастните, радост наша!
Не ще е лесно, нито безметежно, знай!
Но няма трудности, които да ни плашат
дори, да е корав коматът и горчиви чашите!
Защото сме до теб и те обичаме без край!
© Ивайло Апостолов
26.10.2025
🩵🩵🩵
Няма коментари:
Публикуване на коментар