Странно нещо са хората.
🔖Очите им все гледат чуждото, а приемат за даденост, това което сами държат в ръцете си вече толкова дълго време.
🔖Смятат, че другите са длъжни, да им помагат в нужда и без нужда. Да съпреживяват болката им. Да отделят за тях от времето, вниманието и енергията си. А остават безразлични към чуждото страдание, дори на хора, които са ги подкрепяли безрезервно!
🔖Не благодарят и не признават грешките си, но очакват още и още жестове от другите !
🔖Правят си злини едни на други, под маската на лицемерието и притворството, а после очакват от Бог опрощение!
🔖Не дават обикновена прошка на ближния си, но очакват Неговата благословия и благоволение, молейки се, за сбъдване на невъзможното, без дори да полагат усилия!
Странно нещо да хората.
🔖Винаги се сравняват с другите, но очите на тяхната Темида, са слепи само за собствените им придобивки или грешки!
🔖Искат чуждото, но нямат куража, да поемат риска и жертвите, да го постигнат. Нито отговорността и последствията от собствените си избори и решения!
Странно нещо да хората.
🔖Не полагат усилия и не се опитват, да се развиват, да стават по-добри, да надграждат собственото си "Аз", но тайно желаят или дори тайно се опитват, да саботират и подкопаят успеха на онези, на които открито привидно се възхищават и славословят, защото нямат куража, да се заявят и конкурират открито. А чуждият успех ги кара, да се чувстват малки.
Виж, Човеците са друга порода.
Големи отвътре, обрани и скромни отвън.
Много съдържание и смисъл, в малко обем!...
Но са рядка порода. Порода, която е на изчезване❗
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
21.11.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар