НОВО КАЧАЛО

Когато рутината те убива

с уютният си, сигурен комфорт.

Край тебе всичко пъстро става сиво 

и губиш вкус и сили, за живот.

Когато всичко бавно губи светлината

и смисъла си. Само "Трябва!" чувстваш, по принуда.

Щом "Днес" и "Утре" губят се в мъглата.

Не чакай повече разсъмване, "като по Чудо"!

Мечтите ти, когато бавно тлеят,

а огънят у теб едва мъждука,

не чакай вече Слънце, да изгрее!

Стани и сам с Неволята дири сполука!

Не чакай ни късмета, ни съдбата,

да променят агонизиращото настояще.

като Мюнхаузен, дръпни се за яката.

Не позволявай друг, в съдбата ти, да дращи!

Защото Ти си сценариста и героя

в романа на живота си. Не кръшкай!

Да, сух не ще излезеш от пороя.

Но в буря се каляваме, по мъжки!

Помни! Не си "спасителят в ръжта",

да грижиш и спасяваш вечно всички.

Живота си красиво изпиши, 

без многоточия и без кавички.

Свободен си. Танцувай под дъжда!

В живота си най-ценният си ти.

И тез' в които с обич утрото ти се оглежда.

Душата е родена, да лети.

Пълзи ли дълго в кал, разяжда я ръжда.

Ти не губи надежда!

И вяра не губи... и любовта.

Защото тя е истинското чудо.

В любов се раждат мъдростта и дързостта.

Ала и малката искра градивна лудост.

Знай, щастието ти е в твоите ръце!

Сами го правим, да ни е по мярка.

Когато вложиш разум и сърце,

не може, да не топли нежно. И огрява ярко.

Не знам рецептата, за щастие. Уви.

Упътване за ползване и схема, също няма.

Ала не ще, да спре със сигурност сърцето, да кърви,

ако не се раздигнем от дивана.

© Ивайло Апостолов 

     24.11.2025