ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!) 

Ти повикай ме тихо по име

и не спирай с копнеж, да ме чакаш!

Ще се върна, дори след години,

през които без сълзи съм плакал.

Срамежлива наднича луната.

Тих дъждец, гали нежно житата...

В нощ такава миг щастие имахме. 

Огнен миг!... И със стон се разминахме!

По самотните сънени улици

ни повлече съдбата безстрастно!

Още помня дъхът ти на люляци

и сърцата крещящи безгласно!... 

Призови ме в свирепата буря,

в безпощадния залп канонаден.

Слух да нямам, аз пак ще те чуя

със сърце, за словата ти жаден!

Назови ме любима, по име!

Като с жива вода напои ме

мене, странник в Живота-пустиня!

Аз през лед и през лава ще мина,

както блудник изгубил посоката

пак дочува гласът на Пророка

и съзира отново зората,

отвъд хребети с ярка позлата, 

лабиринти без изход и бездни, 

миг преди сам, съвсем да изчезне!

Назови ме любима по име! 

С копнеж и любов призови ме! 

Таз' раздяла така се проточи, 

че удивителните станаха многоточия, 

но пожарът по теб не изстина! 

Призови ме, любов! Призови ме! 

И ще дойда през зной и през зима,

с твоя глас като ехо, любима.

Двама с теб, като лъч на разсъмване,

ще поемем към своето сбъдване. 

Ивайло Апостолов 

15.04.2024

💜💜💜

ОСТАВАЩИТЕ ВЪПРЕКИ,... ЦЕНЕТЕ

(Посвещава се на всички онези, които успяват, да ни върнат вярата в Доброто и Човечността у хората, въпреки всичко!) 

Ценете хората, които ви помагат,

протягащи десница без условия! 

Оставащите с вас, когато се налага,

без разлика на класа, пол или съсловие. 

Оставащите Въпреки, ...( Когато 

разбягват се в ужас всички други

или снишили се притихнали в тревата

оставят ураганът, да ви брули! ) 

Онези, с идеалите и целите, 

с които гледате в една посока

ценете! Даващите!... Не жалете взелите,

които се простират "на широко"! 

Ценете лидерите, разпознайте "жертвите"!

Ценете Личностите, не "частта от масата"! 

Ценете искрените! Разпознайте лицемерните

или позьорите! Тежат на мястото си само хората със класа!

Ценете "жестовете малки ", а не думите!

Човечността не дава обещания!

Не думите спасяват от куршумите,

а тихото смирено самообладание!...

Ценете този, който ви прегръща,

Когато най-жестоко ви боли!

Който с лице към светлината ви обръща

и прави ви по малко по-добри!

Ивайло Апостолов

21.03.2024

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите не се страхувай, сине!

Пази се, от подводните течения, 

от кал, подвижни пясъци и тиня...

Пази се от прибързани решения!

От бурите не се страхувай, сине!

От лакът се пази на лицемерите!

И най-безмилостната буря, ще отмине,

но завистта помни, ще те намери!

От бурите не се страхувай, сине! 

От плевели пази се, между хората! 

И бурята не може тъй, да срине, 

както рушат тез' плевели опорите! 

От бурите не се страхувай, сине, 

а от бездушни, без морал марионетки! 

Всичко свободно, цветно и красиво, 

заключват те в малките си сиви клетки. 

От бурите не се страхувай, сине!

Защото бурята руши, но и пречиства! 

Отнася първо всичко болно и нечисто

и дава място, дух и сили, да градим! 

Ивайло Апостолов 

22.03.2024

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ...

📸 фото "Фокус" 

( На подрастващите ми мъже) 

 

Животът се изнизва между пръстите,

от вятъра отвяна шепа пясък.

И важно е, с какво ще го изпъстрите,

преди поредният провал, със трясък.

И важно е, с какво ще го запълните - 

С въпросителни, с удивителни... или пък с многоточия? ...

Колко мечти през него, ще изпълните

и в колко, ще отсъпите пред чуждото безочие! 

Колко от тях, ще погребете в мъртва почва 

от чужди предразсъдъци, очаквания... 

На колко с вас с кураж, ще сложим точка?

И колко време, ще погубите в напразно чакане?

Или пък в срам, вина и угризения, 

ще се погребваме и бавно ще умираме!

Във колко, ще намерим вдъхновение! 

И в колко път, в безпътицата, ще намираме?!... 

И важно е, след падане, как ставаме, 

Дали на паднали, ръката си подаваме? 

Как мъдро и уверено решаваме! 

Дали израстваме? Дали се извисяваме? 

Че грешките са част от всяко сбъдване. 

По-силни се прераждаме в провалите. 

Умираме, когато не помръдваме!... 

Честта си само с низост, да не каляме

е главното условие в живота, 

по пътя си към вътрешните висини и коти! 

А в пътя към поставените общи цели

внимавайте, кого със себе си сте взели! 

Защото слънцето ни потопи ли се в здрача, 

погледнем ли след себе си следите, 

ще съжалим, не за върховете неизкачени, 

а за които въобще, не сме опитали! 

И най-безценното за нас, ще бъдат дните

в които сме се чувствали най-живи. 

В които сме се чувствали честити!... 

И хора, които сме направили щастливи! 

Ивайло Апостолов 

16.03.2024

НЕ УГАСВАЙ ЛЮБОВ❗💞 -

 

сн.📸 Фото "Фокус" 

Не угасвай, любов! Заблести! 

Дръж си жива и ярка искрата!

Запали буен огън! Пламти! 

Събуди всички хора, дълбоко в сърцата!

Нека пламне Любов от Човечност, 

за вечност пожар!

Нека никога нежния зов, 

не изтлява в пепел и жар!

Само тази искра е частицата чиста божественност.

Да творим и се грижим с любов е напълно естествено. 

Да приемаме и да подкрепяме, с обич безспир, да съграждаме!...

Да се учим, да споделяме с вяра и дух

всеки ден! Тъй в Човечност отново се реждаме!

Не угасвай, любов! Заблести! 

Дръж си жива и ярка искрата!

С теб любов ти и аз, аз и ти

се пробуждаме в ние, 

с онзи спомен, че всички сме братя!

Ивайло Апостолов 

15.03.2024

ЗАВИНАГИ НЕЗАБРАВИМА

Ти пролет си разцъфваща в снега

в прегръдките на най-свирепа зима. 

Бих те нарекал с много имена,

но никога и незабележима.

Или човекът пръв да бях, когото

създаде Бог, бих дал си не реброто.

Сърцето си бих дал, без миг да се поколебая.

Защото ти за мен си и началото, и края!

Хаосът бурен, който всичко преподрежда

и нищичко не чака на готово..

Огнището ми с обич, вяра и надежда,

в което винаги се ражда нещо истинско и ново!

Коренът, който дава нова сила на крилете ми,...

И ме завръща към най-ценното и важното.

И огънят и пристана в сърцето ми, 

изпепелявано от хиляди продажници.

Не се променяй! Остани си същата!

Надграждай! Извисявай се нагоре!...

Напук на всички подлеци намръщени, 

ще устоим със теб и ще останем Хора!

Напук завистници, напук безскрупулни предатели,

Напук ножовете във гръб и изстрели от упор,

с теб ще останем същите мечтатели, 

и ще строшим зъба на всяка клевета и укор!

В сърцето ми си пролетна дъга, 

прогонваща най-злата люта зима. 

Най-нежен слънчев лъч, в най-тежката нега... 

Завинаги Незабравима❗💕

Ивайло Апостолов 

29.02.2024

ГЛАДУВАМЕ ЗА МЪДРОСТ, АВТЕНТИЧНОСТ

 

Гладуваме за мъдрост, автентичност,

преяли с информация и фалш.

Преяли с лицемерие, с отчужденост и себичност

на Егото си в самовлюбения марш... 

Мечтаещи за нечий чужд живот и

завиждащи за чуждите успехи,

сами надяваме на вратовете си хомота

на сиви копия

в безсмислена Утопия

за рицари и бляскави доспехи.

Страхуваме се смело, да решаваме,

да бъдем себе си и да се отстояваме.

В Живота си, да бъдем главният герой.

Щом срещнем риск и свирим все "отбой".

Лелеем за успех, а бягаме от отговорност

и креем бавно в зоната си на комфорт, без капка гордост.

Говорим за достойнство и за чест, 

уж в търсене на смисъл.

създали сме изкуствен интелект,

а се страхуваме, да изразим позиция

или да защитим критична лична мисъл.

И себе си изгубили във отражения

и в копия на чуждите животи, 

живеем в пълно самозаблуждение,

отрекли се от привилегията по рождение,

за свобода на избора, да изградиме своя собствен!

Така, един ден уморени от препускане

след чуждото, достигнали до края

разбираме, че да живеем всъщност сме пропуснали

и собствена черта, да начертаем.

Ивайло Апостолов

01.03.2024

Вдъхновено от Пламен Димитров