Ний граница сме между сянката и светлината.
и изтъкани сме от мрак и слънчеви лъчи.
И с всеки избор, да избираме зората
сме надарени с разум, воля и очи.
И със сърце, да ни подсказва всички тайни,
щом сме несигурни във своите решения.
Със вяра, да не губим пътя си от отчаяние.
В неволите, да не отпаднем духом примирени.
От сенки и лъчи сме изтъкани.
На добродетелите и пороците в едно сме съпричастни.
Но важното е, след недозарасналите си сърдечни рани,
край чуждите, да не отминем безучастни.
Че си слепец или глупец навярно, край себе си, ако не виждаш злото
и го подминеш мълком, безучастно.
А сляп ако оставаш, за доброто,
обричаш себе си, на съществуване нещастно.
Но нужно е помни, да сложим граница,
за нечия поредна вопиюща нужда.
Отгърнеш ли изписаната страница,
ще видиш как отсяваш своите от чуждите!
И ако някога, внезапно, неочаквано,
за някой станеш "лошия във филма",
то значи, твърде дълго си го чакал,
да те използва. И за даденост те взима.
Че често тъй устроени са хората,
привикват бързо с грижата и добротата.
За задължение и норма те приемат ли опората ви.
Всуе са смятат, благодарност и отплата.
Забравят бързо за защитата, опората
десетки пъти , в сблъска им със несгодите.
И възроптават, ако нарушиш със своето "не" комфорта им,
дори един единствен път. Това им е в природата.
Ти неизбежно, в някой миг достигаш до предела си
и твоето ясно "не", те разтревожени са чули.
Веднага, ще настръхнат, че не си на себе си.
засипвайки те с обвинения и хули.
Това не значи, да не бъдем съпричастни,
подкрепящи, човечни и любящи,
а просто, да се пазим от натрапници,
за хора в нужда, истински ценящи.
И ако някога те нарекат "жесток"
и лош, за туй че отстоял си личните си граници
помни, да се обичаш е урок.
И започни "на чисто", с нова страница.
И винаги, оставяй под черта:
Да губиш себе си, не е добра привичка.
А сигурна рецепта за това,
да си нещастен е, да угодиш на всички❗
© Ивайло Апостолов
25.02.2026
