Ако детето ви е супер интелигентно, от проговарянето си говори като възрастен, разбира от всичко, меси се във всеки разговор или пък ви съветва, или дори сте стигнали до там, че вие да се допитвате до него/нея, не се радвайте много.
Точно тези деца отговарят идеално на характеристиката на децата, които са се нагърбили да правят, непосилни за тях, неща за единия или двамата си родители.
Така изглежда едно НЕсвободно дете.
Свободните деца играят с децата, не се интересуват много от големите. Говорят по детски. Не им трябва да изпъкват с мъдрост, интелект, съобразителност. Не са закачени за родителите си прекомерно.
Спокойните деца знаят/усещат, че всичко е наред, че са в безопасност, няма нищо за правене. Няма никой да трябва да се спасява. “Мама и тати са добре, значи и аз съм добре. Мога да играя.”
Болшинството родители на такива свръх деца са много горди с тях и спират до там.
Защото това е на повърхността, видимата част на айсберга.
И е сладко, защо да се чудят защо са такива децата, то е дар от бога.
Помпа егото, всички се радват на децата им, даже сигурно и завиждат.
Реалността на душата на тези деца е за оплакване.
Това са душички, които са се нагърбили с тежката задача да заместят някой, изключен от семейната система, по-голям от тях (на нивото на родителите или баби/дядовци, че и прабаби/прадядовци).
Те не си позволяват да бъдат деца, от най-ранна възраст вземат себе си за възрастни и започват да се държат като такива.
Безмилостни са към себе си.
Не си дават право на слабост, на грешка, на почивка.
Вътре в тях напрежението е неописуемо.
И така цял живот.
И да, ще постигат космически успехи в живота.
И никога няма да могат да им се зарадват.
Никога няма да могат да спрат.
Никога няма да са живяли собствения си живот.
Няма да са направили своите лични избори.
Вижте най-успешните хора около себе си и погледнете семейните им истории. Веднага става ясно.
Вижте историите на най-известните/успели хора и в световен план.
Зад успехите им има огромна болка, травми, липси, бездънни ями за пълнене (които никога не могат да бъдат напълнени от тях, но тя цял живот наливат там). Отчаяна нужда да бъдат видяни, нужда от признание.
Защото когато не си е на мястото човек, и всички да гледат към него, това не достига до него. Защото той замества някого другиго (баба, дядо), стои на чуждо място. Хората го гледст и не го виждат, виждат този, когото той замества.
И така, колкото и велики успехи да има, този човек е все така жаден за внимание и признание както в самото начало на пътя си. Чувства се неосъществен и неудовлетворен.
Което, на едно по-дълбоко ниво, си е самата истина.
Защото този човек не е направил нищо за себе си и от свое име в живота си. Неговото място е празно цял живот.
Родителите му виждат в него не своето дете, а свой родител (този, на чието място е застанали детето).
Един ден неговите внуци ще трябва да застанат на неговото място, като родители на децата му, да го заместят него.
Защото е липсвал и на децата си, и те не са могли да го видят и да го получат.
И те са останали празни.
Въпреки великите му постижения, седемте езика, които владее или петте висши образования.
....
Може и да ви заболи, но ще е за добро и за кратко. Ако си живеем и си пеем с превръзките на очите, боли цял живот, нищо че не си признаваме. Понякога на нас ни е добре, но боли децата ни.
Докато станат на 18, все още е в нашите ръце да направим ние нещо, за да станат те по-свободни.
Източник: "Семейни констелации с Тотка"
Чудите се, защо ви пиша всичко това ли!?...
Защото съвсем не е изключение такива свръх Деца-възрастни, да израстват в семействата на деца със специфични потребности!
Родителството по принцип е една от най-важните ни житейски роли! Но да бъдем откроввни, отглеждането и подкрепата на дете нуждаещо се от допълнителни специфични грижи е много сериозна отговоеност и ангажимент за цялото семейство! И искаме или не, съзнателно или не, ние родителите въвличане в този ангажимент и другите си деца, като по-малките навлизат с "летящ старт" в "проблема" още от самото си раждане!
Наблюдавам това у Габи!
Още скоро след проговарянето си започна, да борави с все по-нарастващ брой (при това, съвсем уместно използвани) сложни думи и термини, нетипични за тази възраст, но пряко свързани с рехабикитацията и оздравителният процес на батко му. А в много отношения даваше показатели доста над възрастта си.
От съвсем малък, се опитва, да помага в обгрижването на Деян и се включва в рехабилитацията като "асистент" (въпреки, че никой не го принуждава за това) , а за основната клиника, в която водим Деян говореше като за "другата ни къща, с басейн, зала за игра и голяма детска площадка".
Сега няма още пет, а на почти всички познати им прави впечатление, че се държи повече като възрастен, отколкото като дете и сигурен съм, е преживял много повече отколкото повечето деца, за цялото си детство! Толкова много, колкото не бих пожелал на никое дете или родител, за детето му! 💔 И причината за това е не само състоянието на батко му или прехвърлянето върху него на нечии функции и отговорности в семейството! А действията на много възрастни свързани пряко и непряко с живота му! 💔
И в края на краищата стигнахме до момента, в който започна първо- да се опитва, да избяга и да се изключи от действителността, чрез екрана на телефона и таблета и след това, да се опитва активно, да се себеотстоява и изисква внимание за себе си, като дете, а не като преждевременно порасналият възрастен! 💞
Споделям това с вас, защото често като родители не си даваме ясна сметка доколко специфичното състояние или по-драстичната промяна в състоянието на едно от децата може, да повлияе върху всички останали деца❗А определено си струва, да се замислим ❗💞
