петък, 30 октомври 2026 г.

Колин Фарел отвори дома си за камерите: редки моменти със сина му Джеймс в нов документален филм

 


Актьорът говори за бащинството, любовта и уважението към хората с увреждания в история, която проследява и участието му в Дъблинския маратон в подкрепа на неговата приятелка Ема Фогарти.

Колин Фарел допуска зрителите до една от най-личните части от живота си – отношенията със своя син Джеймс, който живее със синдром на Ангелман. В трейлъра на документалния филм The Slightest Touch 50-годишният актьор показва моменти от семейното си ежедневие и говори за хората, които са променили начина, по който гледа на живота.

„Никога досега не съм допускал снимачен екип толкова близо до дома си“, признава Фарел в анонса, публикуван на 28 октомври.

В кадрите звездата от сериала „Пингвинът“ се смее и прегръща 23-годишния Джеймс, роден от връзката му с бившата му партньорка Ким Борденав. В един от непринудените моменти актьорът шеговито отбелязва, че на сина му всичко му се разминава.

Зад топлата семейна сцена обаче стои и друга история – тази на дългогодишното приятелство между Фарел и ирландката Ема Фогарти.

Един маратон, едно приятелство и много повече от благотворителност

Основната история в The Slightest Touch проследява подготовката и участието на Колин Фарел и Ема Фогарти в Дъблинския маратон през 2024 година.

Ема живее с епидермолизис булоза – рядко генетично обусловено заболяване, при което кожата е изключително крехка и дори леко триене може да предизвика болезнени мехури и рани. Състоянието поставя сериозни предизвикателства пред ежедневието ѝ, но не я отказва от желанието да участва в събитието.

Фарел, с когото я свързва дългогодишно приятелство, поема задачата да бута инвалидната ѝ количка по време на маратона. Подготовката и самото предизвикателство са заснети от документален екип.

Участието им има и благотворителна цел – набиране на средства за DEBRA, организация, която подкрепя хората с епидермолизис булоза.

За актьора обаче преживяването не се изчерпва със събраните дарения. В думите му личи колко важно е Ема да има възможността да участва в събитие, което означава толкова много за нея, въпреки болката и физическите трудности, свързани със заболяването.

„Причината аз да съм тук е същата, поради която и вие сте тук. Заради Ема“, казва Фарел в трейлъра.

„Искам светът да бъде добър към Джеймс“

Личната история на актьора придава допълнителен смисъл на участието му в документалния филм.

Синът му Джеймс има синдром на Ангелман – рядко неврогенетично състояние, което засяга развитието и често е свързано със значителни затруднения в речта и общуването.

Фарел неведнъж е говорил публично за бащинството и за надеждата си синът му да живее в общество, което го приема с достойнство и уважение.

„Искам светът да бъде добър към Джеймс. Искам светът да се отнася към него с доброта и уважение“, споделя актьорът пред списание People през 2024 година.

Това отношение личи и в начина, по който общува със сина си. Фарел разговаря с Джеймс като с млад мъж, чието присъствие, индивидуалност и право на уважение не зависят от способността му да отговаря по обичайния начин.

За актьора бащинството е източник на ежедневна гордост. В едно от откровените си признания той описва Джеймс като „вълшебен“ и подчертава, че се гордее с него всеки ден.

Още през 2007 година Фарел говори за особената връзка със сина си, обяснявайки, че от самото начало го е приемал такъв, какъвто е.

Отвъд диагнозите

Историите на Джеймс и Ема са различни. Двамата живеят с различни генетични заболявания, които имат различно отражение върху ежедневието и възможностите им.

Това, което ги свързва в разказа на Колин Фарел, е отношението към човека отвъд медицинската диагноза.

В единия случай зрителите виждат баща, който настоява синът му да бъде третиран с уважение. В другия – приятел, който помага на близък човек да участва в предизвикателство, важно за самия него.

The Slightest Touch събира тези два лични свята в един документален разказ. И макар участието в маратон да е най-зрелищната част от историята, някои от най-силните моменти остават далеч от състезателното трасе – в обикновените жестове между баща и син и в приятелството, което стои зад общото начинание.

Според предварително публикуваната информация премиерата на документалния филм в HBO Max е планирана за 25 ноември.

Източник : Ферменти. Здраве. Дълголетие. 

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

ПРОБЛЯСЪЦИ




С живота си, често хазарт си играем! 

Забравяме лесно, че дар е, назаем!

Препускаме бясно напред и нагоре

изгубвайки себе си. Губим опора. 

( И много най-близки обичани хора...) 




Живота е пъстър, пастелен, прекрасен.

Свой замисъл има си, как да израстнем.

Подлага ни крак и дава ни шанс, 

да намерим свой смисъл. Своя баланс.


И своя мечта. И звезда пътеводна.

И дом в който никога, да не бъдем безродни.

И нейде дълбоко, своя вътрешен мир... 

Във този тук миг. Не преди и подир. 



Разкъсва ни сякаш неведнъж на парчета, 

момичета малки и малки момчета. 

И дава ни избори нови и нови,

за да разкъсаме вътрешно свойте окови.


Да погледнем далеч, с по широк кръгозор,

по любящо-човечни. Да не пеем в хор. 

Да пораснем отвътре. Да намерим посока. 

Да укрепват крилата ни. Да летим по-високо... 


Понякога сякаш си играе с нас, 

за да се в слушаме ясно, в своя вътрешен глас. 

Преподреждайки вътрешно своя атлас

и сверявайки своя морален компас...


И сънувам градини сред пустинния пясък. 

Отвъд камък и тиня, виждам утринен бласък. 

Сред жаравата тлееща, виждам скрития огън. 

И във раната зееща, виждам своето "Аз мога"! 


В пропастта виждам вятъра и скрития полет. 

Онзи порив в крилете и устрем нагоре, 

и в зимния мраз, пъпка дъхава пролет. 

Лъчът на усмивката, след дълбоката горест. 


Осъзнавам, че нищо не е каквото изглежда. 

И дори в пътя без изход има зрънце надежда. 

Има капчица вяра и много любов. 

Всяко утро е ново начало и аз съм готов, 

да го срещна, изцяло! 



© Ивайло Апостолов 

    01.10.2026


четвъртък, 3 септември 2026 г.

 Добро утро на всички,

с едно уникално изпълнение на песента "Human" на Кристина Пери в прослушването "на сляпо" в украинският формат на "Гласът"❗ 

💗 🧑‍🦽‍➡️🎙️🎼🎶🎵🎶 



Тя се казва Магдалена Паскар. Тя е от Одеската област в Украйна и в само на 18г.


Мария-Магдалена е родом от село Крутояровка, Белгород-Днестровски район (Одеска област), област с богато етническо разнообразие.


Нейният огромен талант разплаква както журито, така и публиката на "Гласът" , и я превръща в една от най-големите сензации на 9-ия сезон на украинския формат на предаването през 2019 г.

 Освен с модерна музика, Магдалена активно се занимава със събиране и записване на традиционен фолклор от Бесарабия. Тя издирва и изпълнява стари румънски народни песни, приспивни песни и дойни, за да съхрани културното наследство на своя роден край.

Голямата цел на младата певица е, да издаде множество авторски албуми и един ден да представи Украйна на песенния конкурс „Евровизия“.



Споделям това с вас, защото е един уникален пример, как може, да съдим за хората отвъд очевидното. Само въз основа на техните качества, а не на дефицитите им!

Не казвайте на децата си, че не могат!

Подкрепяйте ги и ги окрилявайте, да не спират да опитват и да следват мечтите си!

И може би, ще ги сбъднат! ❗💗🎼🎶🎵🎶




А дуетът й с Александър Мороз на "Another love" Tom Odell, 

ме разтърси още повече ❗👇

Магдалена Паскар & Александър Мороз


В 10-ти епизод на предаването тя изпълнява песента „У мене немає дому“ на групата „Один в каное“. Изпълнението ѝ е изключително популярно и събира милиони гледания в Интернет. 

🧑‍🦽‍➡️🎙️ 🎼🎶🎵🎶 

Публикувам и превод на текста на песента, защото смятам, че изборът съвсем не е случаен :

"Човек" 

Кристина Пери 

(Текст) 

🎼🎶🎵🎵 

Мога да задържа дъха си,

мога да прехапя езика си,

мога да стоя буден с дни, ако това искаш,

мога, да бъда твоят номер едно,


Мога, да го направя...


[Припев]
Но аз съм само човек


И кървя, когато падна


Аз съм само човек


И се разбивам и се разбивам


Думите ти в главата ми, ножове в сърцето ми

Ти ме изграждаш и после се разпадам

Защото съм само човек

[Куплет 2]
Мога да го включа


Бъди добра машина


Мога да нося тежестта на светове, ако това 

е, от което имаш нужда, 

мога, да бъда твоето всичко

[Пред-припев]
Мога да го направя


Мога да го направя


Ще го преодолея


[Припев]
Но аз съм само човек

И кървя, когато падна. 

Аз съм само човек

И се разбивам и се разбивам

Думите ти в главата ми, са ножове в сърцето ми

Ти ме изграждаш и после се разпадам

Защото съм само човек. 

сряда, 19 август 2026 г.

Криле от вятър и съдба






Човекът е роден с душа на птица и най-голямата загуба след загубата на пулс е загубата на мечтата му, да лети




Човекът е създаден, да лети
с лекокрилата душа на птица. 
Макар и с крехко тленно тяло, но с мечти
огряващи съдбата му, като Зорница. 

С любов и гняв, но с грижа и с нежност 
сърцето ни до краят ни пулсира. 
И с устрем към потайната безбрежност 
душата ни с Вселената вибрира. 

И бури няма как, да я сломят. 
Във бурите, крилете се каляват. 
Дори, да паднеш, всеки следващ път
по-силен пред съдбата се изправяш.

И имаш ли, до себе си сърце, което 
в теб вярва безусловно и те люби. 
Попътен вятър щом е то в крилете ти, 
мечтата си ти няма, да изгубиш. 

И няма тежест, колко си голям,
докато в теб израства кръгозора. 
Изпълнен ли си с вяра, страст и плам. 
Имаш ли рамото на правилните хора. 

Ще победиш и най-големият си страх, 
зад всички хоризонти и предели. 
Ще се изправиш, по-могъщ от всеки крах
и ще проправиш нови паралели,

Загубим ли искрата си, тогаз
изгубили сме личният си смисъл, 
ефирният си вътрешен атлас
и пътя, който Бог ни е изписал. 

Престанем ли в живота, да горим, 
жаравата ни почне ли, да тлее,
престанем ли, да любим и творим, 
изгубили сме порив, да живеем! 

Сърцето ни, в гърдите, щом пулсира
то нишката в живота ни държи. 
Но в нас мечтата спре ли, да вибрира
душата, бавно дави се в лъжи . 

За туй пази мечтата в кръгизора си
и устрема за висини и за простори, 
надмогнал всяко колебание и страх!... 
Дори, да се изправиш пред позора си!

Дори, да казват всички: "Твърде сложно е!" 
Дори, да казват всички: "Невъзможно е!"...
Умираш в миг тогава, аз разбрах,
когато спреш да гледаш ти нагоре.

Пази я, като пътеводна светлина, приятелю!
Пази мечтата жива ти в сърцето си! 
Дълбоко, там до обичта и вярата... 
Не ще изгубиш Слънцето в небето си. 

Светът напред върти се от мечтатели. 

© Ивайло Апостолов 
    20.08.2026

вторник, 23 юни 2026 г.

Призори на Еньовден



Изгрев трепти, небето синее

и утрото ни с тайнство омагьосва. 

В зори пристъпва бавно Еньовден. Седее. 
И слънцето, игриво ни докосва.

Станете ми девойки и невести.
Станете рано, преди ден, да завибрира
с лъчи си златни над тревите росни
и Слънцето тъмата, да измести.

Че днес лекът от земните недра извира.
Лекува с билки силни и преносни.
Дарява ни с увереност и сила... 
Извийте рано танц в росата боси. 


Берете пъргаво, преди денят да блесне,
омайниче и бял равнец, и здравец... 
Босилек, Мащерка и еньовче, и кестен, 
звъника, лавандулата лилава.

Пелин и Мащерка, сплетете и тинтява
в магическия еньовски венец, 
традицията както повелява. 
И по реката го пуснете, да отплава. 

Седемдесет и седем билки ми сберете,
за всяка болка и тегоба по света, що стене. 
И още стрьк-половинка откъснете –
за болестта без име изцеление.

През тоз' венец магичен преминете,
за здраве, за късмет, за берекет! 
В роса, лицата и душите пречистете,
за цяр, за всяка живинка или човек!


Реката с ромон, кани ни за къпане,
И лумва огън в нощта сияйна. 
Прескачайте го с дързост! Без от страх, да тръпнете. 
Да изгори в него всяка злостна тайна!

По-сетне Еньовата буля накичете. 
С песни за плодородие и вяра, през селото,
високо на ръце я пренесете.
Да се роди в изобилие житото!

Пуснете китките си във водата жива,
за брак и сватба орис, да гадаем...
Че иде Еньовден, земята оживява,
С билки и вяра, днес съдбата си вещаем!

@ Ивайло Апостолов
    23.06.2026

Колин Фарел отвори дома си за камерите: редки моменти със сина му Джеймс в нов документален филм

  Актьорът говори за бащинството, любовта и уважението към хората с увреждания в история, която проследява и участието му в Дъблинския марат...