ПРОБЛЯСЪЦИ

С живота си, често хазарт си играем! 

Забравяме лесно, че дар е, назаем!

Препускаме бясно напред и нагоре

изгубвайки себе си. Губим опора. 

( И много най-близки обичани хора...) 

Живота е пъстър, пастелен, прекрасен.

Свой замисъл има си, как да израстнем.

Подлага ни крак и дава ни шанс, 

да намерим свой смисъл. Своя баланс.

И своя мечта. И звезда пътеводна.

И дом в който никога, да не бъдем безродни.

И нейде дълбоко, своя вътрешен мир... 

Във този тук миг. Не преди и подир. 

Разкъсва ни сякаш неведнъж на парчета, 

момичета малки и малки момчета. 

И дава ни избори нови и нови,

за да разкъсаме вътрешно свойте окови.

Да погледнем далеч, с по широк кръгозор,

по любящо-човечни. Да не пеем в хор. 

Да пораснем отвътре. Да намерим посока. 

Да укрепват крилата ни. Да летим по-високо... 

Понякога сякаш си играе с нас, 

за да се в слушаме ясно, в своя вътрешен глас. 

Преподреждайки вътрешно своя атлас

и сверявайки своя морален компас...

И сънувам градини сред пустинния пясък. 

Отвъд камък и тиня, виждам утринен бласък. 

Сред жаравата тлееща, виждам скрития огън. 

И във раната зееща, виждам своето "Аз мога"! 

В пропастта виждам вятъра и скрития полет. 

Онзи порив в крилете и устрем нагоре, 

и в зимния мраз, пъпка дъхава пролет. 

Лъчът на усмивката, след дълбоката горест. 

Осъзнавам, че нищо не е каквото изглежда. 

И дори в пътя без изход има зрънце надежда. 

Има капчица вяра и много любов. 

Всяко утро е ново начало и аз съм готов, 

да го срещна, изцяло! 

© Ивайло Апостолов 

    01.10.2026

 Добро утро на всички,

с едно уникално изпълнение на песента "Human" на Кристина Пери в прослушването "на сляпо" в украинският формат на "Гласът"❗ 

💗 🧑‍🦽‍➡️🎙️🎼🎶🎵🎶 

Тя се казва Магдалена Паскар. Тя е от Одеската област в Украйна и в само на 18г.

Мария-Магдалена е родом от село Крутояровка, Белгород-Днестровски район (Одеска област), област с богато етническо разнообразие.

Нейният огромен талант разплаква както журито, така и публиката на "Гласът" , и я превръща в една от най-големите сензации на 9-ия сезон на украинския формат на предаването през 2019 г.

 Освен с модерна музика, Магдалена активно се занимава със събиране и записване на традиционен фолклор от Бесарабия. Тя издирва и изпълнява стари румънски народни песни, приспивни песни и дойни, за да съхрани културното наследство на своя роден край.

Голямата цел на младата певица е, да издаде множество авторски албуми и един ден да представи Украйна на песенния конкурс „Евровизия“.

Споделям това с вас, защото е един уникален пример, как може, да съдим за хората отвъд очевидното. Само въз основа на техните качества, а не на дефицитите им!

Не казвайте на децата си, че не могат!

Подкрепяйте ги и ги окрилявайте, да не спират да опитват и да следват мечтите си!

И може би, ще ги сбъднат! ❗💗🎼🎶🎵🎶

А дуетът й с Александър Мороз на "Another love" Tom Odell, 

ме разтърси още повече ❗👇

Магдалена Паскар & Александър Мороз

В 10-ти епизод на предаването тя изпълнява песента „У мене немає дому“ на групата „Один в каное“. Изпълнението ѝ е изключително популярно и събира милиони гледания в Интернет. 

🧑‍🦽‍➡️🎙️ 🎼🎶🎵🎶 

Публикувам и превод на текста на песента, защото смятам, че изборът съвсем не е случаен :

"Човек" 

Кристина Пери 

(Текст) 

🎼🎶🎵🎵 

Мога да задържа дъха си,

мога да прехапя езика си,

мога да стоя буден с дни, ако това искаш,

мога, да бъда твоят номер едно,

Мога, да го направя...

[Припев]
Но аз съм само човек

И кървя, когато падна

Аз съм само човек

И се разбивам и се разбивам

Думите ти в главата ми, ножове в сърцето ми

Ти ме изграждаш и после се разпадам

Защото съм само човек

[Куплет 2]
Мога да го включа

Бъди добра машина

Мога да нося тежестта на светове, ако това 

е, от което имаш нужда, 

мога, да бъда твоето всичко

[Пред-припев]
Мога да го направя

Мога да го направя

Ще го преодолея

[Припев]
Но аз съм само човек

И кървя, когато падна. 

Аз съм само човек

И се разбивам и се разбивам

Думите ти в главата ми, са ножове в сърцето ми

Ти ме изграждаш и после се разпадам

Защото съм само човек. 

Криле от вятър и съдба

Човекът е роден с душа на птица и най-голямата загуба след загубата на пулс е загубата на мечтата му, да лети

Човекът е създаден, да лети

с лекокрилата душа на птица. 

Макар и с крехко тленно тяло, но с мечти

огряващи съдбата му, като Зорница. 

С любов и гняв, но с грижа и с нежност 

сърцето ни до краят ни пулсира. 

И с устрем към потайната безбрежност 

душата ни с Вселената вибрира. 

И бури няма как, да я сломят. 

Във бурите, крилете се каляват. 

Дори, да паднеш, всеки следващ път

по-силен пред съдбата се изправяш.

И имаш ли, до себе си сърце, което 

в теб вярва безусловно и те люби. 

Попътен вятър щом е то в крилете ти, 

мечтата си ти няма, да изгубиш. 

И няма тежест, колко си голям,

докато в теб израства кръгозора. 

Изпълнен ли си с вяра, страст и плам. 

Имаш ли рамото на правилните хора. 

Ще победиш и най-големият си страх, 

зад всички хоризонти и предели. 

Ще се изправиш, по-могъщ от всеки крах

и ще проправиш нови паралели,

Загубим ли искрата си, тогаз

изгубили сме личният си смисъл, 

ефирният си вътрешен атлас

и пътя, който Бог ни е изписал. 

Престанем ли в живота, да горим, 

жаравата ни почне ли, да тлее,

престанем ли, да любим и творим, 

изгубили сме порив, да живеем! 

Сърцето ни, в гърдите, щом пулсира

то нишката в живота ни държи. 

Но в нас мечтата спре ли, да вибрира

душата, бавно дави се в лъжи . 

За туй пази мечтата в кръгизора си

и устрема за висини и за простори, 

надмогнал всяко колебание и страх!... 

Дори, да се изправиш пред позора си!

Дори, да казват всички: "Твърде сложно е!" 

Дори, да казват всички: "Невъзможно е!"...

Умираш в миг тогава, аз разбрах,

когато спреш да гледаш ти нагоре.

Пази я, като пътеводна светлина, приятелю!

Пази мечтата жива ти в сърцето си! 

Дълбоко, там до обичта и вярата... 

Не ще изгубиш Слънцето в небето си. 

Светът напред върти се от мечтатели. 

© Ивайло Апостолов 

    20.08.2026

Призори на Еньовден

Изгрев трепти, небето синее

и утрото ни с тайнство омагьосва. 

В зори пристъпва бавно Еньовден. Седее. 

И слънцето, игриво ни докосва.

Станете ми девойки и невести.

Станете рано, преди ден, да завибрира

с лъчи си златни над тревите росни

и Слънцето тъмата, да измести.

Че днес лекът от земните недра извира.

Лекува с билки силни и преносни.

Дарява ни с увереност и сила... 

Извийте рано танц в росата боси. 

Берете пъргаво, преди денят да блесне,

омайниче и бял равнец, и здравец... 

Босилек, Мащерка и еньовче, и кестен, 

звъника, лавандулата лилава.

Пелин и Мащерка, сплетете и тинтява

в магическия еньовски венец, 

традицията както повелява. 

И по реката го пуснете, да отплава. 

Седемдесет и седем билки ми сберете,

за всяка болка и тегоба по света, що стене. 

И още стрьк-половинка откъснете –

за болестта без име изцеление.

През тоз' венец магичен преминете,

за здраве, за късмет, за берекет! 

В роса, лицата и душите пречистете,

за цяр, за всяка живинка или човек!

Реката с ромон, кани ни за къпане,

И лумва огън в нощта сияйна. 

Прескачайте го с дързост! Без от страх, да тръпнете. 

Да изгори в него всяка злостна тайна!

По-сетне Еньовата буля накичете. 

С песни за плодородие и вяра, през селото,

високо на ръце я пренесете.

Да се роди в изобилие житото!

Пуснете китките си във водата жива,

за брак и сватба орис, да гадаем...

Че иде Еньовден, земята оживява,

С билки и вяра, днес съдбата си вещаем!

@ Ивайло Апостолов

    23.06.2026

 Не се сърдете на дъжда. И той има нужда понякога да поплаче. Да излее тежките облаци, да освободи небето и да остави след себе си свежест, чистота и надежда. Защото след всеки дъжд светът става по-зелен, а слънцето грее още по-ярко. 

🌧️☀️🌧

Не съдете дъжда, че горчиво тъжи! 

И той навярно има нужда, да поплаче, 

небето щом от бури натежи

и хоризонта стане сив и мрачен!

Не се сърдете на дъжда, ако тъжи! 

Сърцето му, ще да се облекчи навярно! 

Градушката се ражда от лъжи, 

предадено доверие и вярност!

Не винете дъжда, че пролива сълзи,

той не иска в деня ви сумрак, да коварства.

Просто мъка в гърдите му сиви пълзи, 

а за скръбта в небето ни, те са лекарство.

На потоци излива се тежък товар,

да разбие оковите, скрили лазура. 

Всяка капка е вик, но безценен е дар,

който ражда пречистване и дъга, скрити в бурята.

Той пречистване ражда и дъга подир бурята. 

Недейте съди бурята! И тя

изгубила е пътя си в мъглата. 

Погребала е някоя мечта.

Живяла твърде дълго в самота, 

лелеяла е обич и цветя... 

И лутайки се, търси светлината.

Изливат облаците своята тегоба,

без капка гняв, без жалба и без злоба.

И щом си тръгнат, всичко е по-чисто,

с надежда нова, свежо и лъчисто. 

Ще отмие дъжда страх и гняв, победени.

Светът отново ярко Слънце, ще прегърне. 

Ще се усмихне утрото, на идващият ден. 

По-свеж и чист, с любов, ще го обгърне.

Бъдете благочестно озарени! 

©Ивайло Апостолов 

23.06.2026