четвъртък, 24 юни 2021 г.

ЕНЬОВДЕН Е❗💐

 


Днес утринта беше свежа, но по тревата почти нямаше роса, а на места, свежата й зеленина беше изгоряла. Но традицията беше спазена, макар и символично. 



На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Деян, Яни, Яна, Янчо, Янита.

                               🌾🌾🌾

Честит имен ден, наше вълшебно талисманче❗💞

Бъди винаги орисан със здраве! 

Винаги, все така лъчезарен, влюбен в живота и хората, малък чародей!💞



                         🌸💐🍀💐🏵️


Еньовден е един най-големите ни народни празници, който съвпада с лятното слънцестоене и честваното от православната църква рождение на Св. Йоан Кръстител( за това и някъде го наричат "летния Ивановден". ) и често поверията обредите, традициите затова и обичаите се преплитат и са свързани с магичността, любовта и изцелението. И със силата и култа към небесното светило.🌞


Предците ни вярвали, че на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”.


Поверието гласи, че преди да “тръгне към зима”, слънцето🌅 се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.


Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.


Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. С еньовските билки, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.


                       🌸💐🍀💐🏵️

       


ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА ЕНЬОВДЕН РАЗКАЗВА,

ЗА ЛЮБОВ И ОТДАДЕНОСТ, ПО-СИЛНИ ОТ ЖИВОТА❗💞


“Старите хора разправят, че някога много,

много отдавна в едно село двама

луди - млади – Еньо и Стана, 

много се искали.


Ката ден мислите на единия били при

другия, а хлябът им не се услаждал,

ако не успеят да се видят поне отдалеко.


Но бащата на момичето друго бил решил

и сгодил Стана на друго село. Вдигнали

тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат.

Тръгнала девойката, че сватба се назад

не връща, а когато стигнала големия мост

над Тунджа, смъкнала булото

и се хвърлила в реката.


Поболял се любимият й Еньо от мъка …

цели девет години, девет постелки изгнили

под него. През това време капка дъжд

в селото не капнала. Реката пресъхнала

и настанал мор по хората и добитъка.


На десетата година Еньовата сестрица

взела от тъкачния стан кросното,

поставила на кръст точилката и с детски

повес ги обвила. После го облякла

с женски дрехи, с бяло го пребулила

и отишла при Еньо.

„Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя,

да видиш твоята Стана е дошла, булка

да ти стане…“


Широко отворил очи клетият момък,

усмивка грейнала на измъченото му лице,

поизправил се с протегнати ръце и

отведнъж издъхнал.

Духнали силни ветрове, рукнали буйни

дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли

стадата, а момите песен запели За любов

и севда.


Та оттогава останал обичай

на Еньовден момите „булка“ да правят

и песни да пеят за венчило и голям берекет.

После „напяват“ пръстените, 

за да видят

какъв момък ще ги залюби, 

а свирните

и хората в този ден нямат край...”


via :  Зазоряване & Нежна


(снимките обаче, не са от сега. 😉)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...