Студено ми е! Няма те, до мен!
Пустее празна нашата постеля!
Денят е тъй далеч от съвършен!...
Какво от туй, че е неделя!
Какво от туй, че вън е листопад
под който скитахме се сгушени и влюбени!
Отекват стъките ми в каменния град,
самотни, безутешни и изгубени!
Така завърта ни във своя кръговрат
живота - кратки срещи, тягостни раздели...
И неусетно сред забързания свят
се спираме... сами и побелели!
Очаквам те с копнеж за топлина,
да сгушиш на гърдите ми усмивка!
Декември шмугва ледена ръка,...
за миг потръпвам под самотната завивка.
Копнея те, а дните се топят
един след друг зачерквам в календара.
За да прогоня от сърцето си студа.
Да станем пак едно - Любов и Вяра❗💗
Ивайло Апостолов
27.11.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар