неделя, 26 ноември 2023 г.

БУРЯТА ВЪТРЕ В МЕН



(Посветено на моят първороден син! 💞) 


Отдавна запознах се с тази дама,

с името печално Самота.

На пръсти знам житейската й драма

и нейната нерадостна съдба.


Компаниите шумни, не обича.

Тя търси само хора като мен.

На тях безпрекословно се обрича.

И бавно ги обсебва. Ден, след ден. 


Затворник съм в тленното си тяло!

А тъй жадувам в утринна роса,

да се търкалям!... Да ме брули вятър

на някой връх, вплел свежи пръсти в моята коса!


До пълна изнемога аз, да тичам!...

В локвите да скачам,... ей така!...

И морски пясък между пръстите ми, да се стича

зрънце, подир зрънце,... като река!...

На ехото, да мога, да извикам

от хребета планински, с пълен глас,

какво жадувам... и кого обичам!

И в живота кой е, мой компас!


На Удсток, да се бутам в тълпата, изхвърлил инвалидната количка!... 

С мотор, да се надбягвам аз с вятъра!...

В шепите ми, да се сгуши птичка!...


Без дъх останал, да танцувам салса

на лудата фиеста насред Рио!... 

Живота не е съдник!... Не наказва!...

Живота е стихия!... И магия!... 


До болка, да прегръщам!... Да не пускам!...

И на ръце, да нося до олтара!...

Ни' миг в живота аз, да не пропускам!...

Като експрес, край някой малка гара!... 


Ала след миг, излизам от фантазма!...

Реалността бездушна, ме обтича!...

В пореден спазъм, тялото отказва!...

Една сълза, по скулата се стича!


И пак, съм в инвалидната количка!...

Животът зад прозореца минава!...

Съзнанието ми кращи и блъска истерично!...

Не, нама да се дам! Не ще оставя 

аз мечтите си, да отлетят

като невинни птички!

Защо само тялото е тленно!

Духът... Духът, той винаги остава!

И хората, които те обичат!


Ивайло Апостолов 

21 ноември 2021


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...