ВСЕКИ МИГ ТАМ, ДО МЕН БЕШЕ ТИ❗💞

В мигът, когато падах и ни ставах....

В мигът вина, съмнения и страх...

В мигът триумф и в онзи миг на крах,

когато ставах, въпреки... и продължавах

дори с пречупени криле, към своите мечти.

Всеки миг там, до мен беше ти.

В мигът, в който "ва банк" залагах всичко...

и на бръснача тръгвах по ръбът.

В мигът, в който дори сърцето ми едничко

в гняв и ярост чувствах, да гори,

но се изправях пак и пак срещу върхът.

Всеки миг там, до мен беше ти.

В мигът на най-свещените приятелства...

Във всеки блуден миг на кръстопът.

Във всеки миг на лицемерие и на предателства

и всеки миг на подъл удар с нож в гърба...

Във всеки миг, във всяка мрачна бездна...

Във всеки миг без брод, без мост и път...

В мигът пред съвсем, да съм изчезнал.

Почти, да съм изчезнал. Но ... почти.

Със свойта вяра в мен ми даваше надежда.

Всеки миг там, до мен беше ти.

Във всеки миг, когато имах нужда

В мигът, когато нямах нищичко съвсем

до мене бе, когато бивах свой, сред чужди.

И литвах пак от тебе окрилен.

И в онзи миг на щастие вълшебен,

когато нашето бъдеще роди

и чувствах се най-смислен и потребен.

И исках, да извикам "... миг поспри!"

Във всеки миг там, до мен беше ти.

И в този миг, когато имам всичко.

И по-богат се чувствам и от Крез.

Най съм щастлив и най-обичан, (без кавички)

Защото всеки миг от вчера, утре, днес

имах теб всяка нощ, всеки ден.

Беше ти всеки миг там, до мен.

© Ивайло Апостолов 

28.10.2024