петък, 25 октомври 2024 г.

ЛЮБОВТА НИ Е, ВИНАГИ С ТЕБЕ


( На първородния ми син )

Наше порасло любимо момче,

тъй безкрайно с надежда те чакахме.

Сякаш вчера, за пръв път проплака.

Но живота, тъй бързо тече!...


И порасна така изведнъж,

между многото предизвикателства.

Живота сблъсква те не веднъж

с разочарования и предателства,

и превърна те в днешния мъж.


Зная, водиш неравна борба,

ден, след ден. Без покой, без почивка

всеки ден преминаваш ръба.

Всяка битка, как срещаш с усмивка?


Благодаря ти, за всеки урок,

за всяка крачка, всяка малка победа!

Знай, в живота суров и жесток,

Любовта ни е, винаги с тебе!


© Ивайло Апостолов 

26.10.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...