Благодаря ти, Дево Пресвета,
че майките под плаща си закриляш.
Че милостива длан, над непорочната душа
на детството протягаш и разбираш!
Пред твоята икона, в самота
днес тихо падам и на колене смирено моля.
забравил гордост, его, суета.
И нека бъде Дево, твойта воля!
Знам, изворът на моята душа
размътен е, животът ни е кал.
Сгрешил, покайвам се. Покаял се, греша.
И прошка диря, да се утеша
тъй много загуби и болки преживял.
Покайвам се с разтворено сърце
и търся откровение и мъдрост.
Към мене-грешника аз моля, майчинско лице
ти обърни. И помогни ми, да намеря пак светлик и твърдост!
Не търся ключ за Райската врата.
Сърцето, разумът ми пречисти като сребро!
За да намеря път през пропастта
и да живея само, за добро!
И моля милостта на твоя Син!
На благост и човечност, да ни учи.
О, Господи помилуй и прости!
И ни води напред смирени, с вяра и единни, да сполучим!
© Ивайло Апостолов
19.02.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар