петък, 21 февруари 2025 г.

МЪЖЕТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ



Повярвайте момичета, Мъжете също плачат!

Да, силни са и твърди. И с каменни лица.

Това от тях очаквате. Зад маската обаче

е океан от чувства в добрите им сърца.



Нали така ги искате. Решителни, мъжествени...

Решаващи проблеми, да ви носят на ръце.

Очаквате закрила. Уж искате естественост.

А колко пъти питахте ги, те имат ли сърце!



И колко пъти питахте ги, какво е преживяло?

И колко пъти счупено било е на парчета?...

И белези от рани колко е събрало,

докато в мъже израстват невинните момчета.



Те също са скърбили по майка, брат навярно!

Или безмълвно страдали са по мечти изгубени.

Доброто им разбивало се е в неблагодарност.

Сърцата им навярно, са не веднъж разлюбвани.


Надигали са бунтове срещу авторитетите

или пък срещу нечии несбъднати амбиции.

С ножове в гръб от близки и от спасен, плесници

преборили са болката от загуби безчет.



Повярвайте момичета, мъжете също плачат!

И не защото слаби са или пък са лабилни.

Понякога прикриват подпухнали клепачи,

защото твърде дълго, били са твърде силни!



Защото твърде дълго, на други са помагали.

И твърде дълго чувствата в сърцето са подтискали!

Напред са продължавали, след като са се разпадали,

с шрапнели от предателства и твърде много рискове.



Защото твърде често са давали опора 

на някой друг. Нали от тях това очакват!

Да се жертват без условия - безчувствени нехора!

Събиращи парчетата си, без да се оплакват!



Честта семейна бранещи с тела пред амбразурите

на чуждото злословие и тайничко злорадство.

Спасявайки любимите, с достойнство посред бурите

от зле прикрита алчност и похот... и коварство.



Преглътнали обидите и поприкрили раните,

Наместват си короните, за да са вашите принцове.

За вас, да са единствените и богоизбраните.

Или пък, просто искрено със страст, да ги обичате.



Тъй, без да ги сравнявате и без да ги променяте.

Несъвършени, искрени и много много влюбени.

Просто, да ги прегърнете. Просто, да ги приемете!

Да се почувстват вкъщи! Не странници изгубени!



Защото скъпи мои, когато се завръщаме 

привечер вкъщи свалящи и робите, и маските!

Тогава сме най-истински, най-чисти за прегръщаме!

С еднаква страст за грижата, за любовта, и ласките.



За туй, любете себе си, тъй простичко и искрено!

Приели се, каквото сте! Невинно без условия.

Любете нежно принца си, без фалш и без претенции.

Любете го, безкористно! Любете го единствено!



Защото любовта, не търси референции.

Не се интересува тя от род и от съсловие.

Тя просто иска, да се себеосъществява!

А другото, повярвайте е суета и плява!


© Ивайло Апостолов 

22.02.2025


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...