събота, 22 февруари 2025 г.

БОЛИ ЛИ НИ, ЗНАЧИ СМЕ ЖИВИ (Задушница)



Казват: Всеки, който се влюбва, 

търси липсващи късчета от себе си.

Ала всичко, което изгубваме,

оставя диря в мисловните ни ребуси.


Оставя диря в сърдечните ни трепети.

Оставя диря в щастливите ни спомени.

Оставя диря в душевните ни шепоти.

И е живо, докато го помним!


И живее в нас, докато обичаме,

преживяното с обич преди!

Дори онова, с което завинаги се сбогуваме

в нас оставя красиви следи, 

щом отново на ум го изричаме 

и щом с пулсът си жив, го рисуваме.


Дори най-малкото, най-нежното в тебе и мене,

докато помним, чрез нас е нетленно.

Щом го помним, е нещо красиво

И е истински, истински ценно.


И отвъд са пространство и време,

тези спомени сладко-щастливи,

ще наболяват в нас, незаличени.

А болят ли ни, значи сме живи.


© Ивайло Апостолов 

23.02.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...