неделя, 9 февруари 2025 г.

УСМИХВАЙ СЕ, МАКАР И ДА БОЛИ



Усмихвай се. Макар и да боли,

когато други маските си свалят.

Усмихвай се. Макар и да гори,

предателството. Зная колко парят


раните живи от излъгано доверие,

съмненията и загубената вяра.

След толкова самозаблуди и поверия,

отново слагаш всичко на кантара.


Усмихвай се. Дори, да си на дъното.

Защото толкова завистници те чакат,

със маски лицемерни и души във тъмното,

да стъпиш грешно и пропаднеш в мрака.


И зад гърба ти съскат си злорадо,

пред теб умилквайки се мазно и лукаво

кроят интриги как да те изкалят.

Знам, няма и за миг, да те пожалят.



Усмихвай се! Кажи: "Добре съм. Всичко е по план."

Повярвай го! И ще пораснеш по-голям!

По-мъдър, по-добър ще избуиш.

Усмихвай се дори, като сгрешиш.


Завистниците остави, на завистта.

Щом с чест живееш и е чиста съвестта ти,

Усмихвай се напук на всички злобни хора!

Усмихвай се, за противоотрова.


© Ивайло Апостолов 

10.02.2025


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...