КОГА ПОРАСНА ИЗВЕДНЪЖ

Кога порасна изведнъж, кога порасна?

Изгря в живота ни, като дъга след дъжд.

Изгря и висината стана толкова ясна!

След толкова години на очакване,

Дойде като възвишен благослов

надеждата ни с твоето проплакване.

И после, сякаш в миг се преобърна

живота ни. И сякаш рухна отведнъж!

Но ти, тъй здраво беше го прегърнал...

И изградихме друг, по-стойностен и по-осмислен

живот, със още повече любов.

По-истински живот. И някак по-пречистен.

През много минахме. И много преживя.

От детството и от смеха пропусна много.

Ала не се отказваш и сега.

И учиш ни на сила, да напредваме

И учиш ни на мъдрост, да решаваме,

И учиш ни на воля и търпение.

Как да не спираме, но да не тичаме.

Как с малки стъпки как да продължаваме.

И безусловно как да се обичаме .

Кога, кога порасна изведнъж?

Докато учеше ни на кураж, любов и сила сред тревогите...

На вяра в теб, на вяра в себе си и в Бога,

превърна се в един прекрасен мъж.

© Ивайло Апостолов 

    15.05.2025