вторник, 13 май 2025 г.

НАПРЕД ВЪРВЯ, С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА



(Може би, който трябва, ще се припознае!?

А може би, не!?)


Напред вървя, с високо вдигната глава

и плъзгам поглед по лицата и стоборите.

Ала дори и не ми пука за това -

след мен какво с полуглас си говорите.


Кой клеветил, пък кой надал ухо

и сплел със завист някоя интрига.

Несмели думи на безсилно кухо същество,

примесват се с прахта след мен, но без да ме достигат.


Безлични думи и двулични думи -

след сведен поглед, неизказани пред мен.

Щом нощем спи спокойно съвестта ми,

а с чест живея всеки следващ ден,


не ме е грижа, нека другите говорят 

злорадо и ехидно зад гърба ми.

Щом ехо са зад мен, каквото и да сторят,

все още значи давят се в прахта ми.


Защото зная, сянката се влачи 

зад този, който е с лице към светлината.

И онзи, който е с лице към правотата 

очи, в очи с теб без страх, от сенките, на светло, ще прекрачи! 


Благодаря за всеки минал ден,

ала назад не се обръщам и не се оплаквам!

За мен е важно само, кой все още крачи редом с мен,

защото рамо, в рамо бъдещето ни очаква❗


А на клеветниците сплитащи интриги,

ще спомня само - всичко сторено се връща.

И миналото рано или късно, те застига.

Тогава целият ти свят се преобръща.


© Ивайло Апостолов 

12.05.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...