Хей, красавице с пъстри очи
и коса като огън вълшебен,
влез в съня ми, че нещо горчи ми
и нашепва ми тайни, за тебе.
Дай ми пламъче, малка искра
от сърцето си - шепичка лава.
Омагьоса ме вещица зла
и скован съм във лед, от тогава.
И прокълнат вървя по света.
Зла прокоба ме хвърли далече.
Скитник клет, неразбран, в самота,
да се лутам без път ме обрече.
Скитам сам, неразбран и отречен,
с блян за слънце и пъстри цветя
в свят отвъд пустоща в суета.
Свят сърдечен, щастлив и човечен!
Хей, красавице с пъстри очи,
и наместо сърце, с птичи полет,
дай ми малко от свойте лъчи,
че ледът вътре в мен се топи
и разцъфва в сърцето ми пролет!
© Ивайло Апостолов
28.05.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар