ВДИГНИ ОЧИ И ИЗБЪРШИ СЪЛЗИТЕ...

Ти не плачи, щом слънцето се скрие

и мракът те прегърне и покрие.

Че потопен във пелената на сълзите,

не ще да видиш приказният блясък на звездите!

Луната нежно няма, да те гали.

Едва ли лунната пътека, ще съзреш. Едва ли!

Вдигни очи и избърши сълзите в края!

В тъга по вчера, може по-щастливо утре ти, да не познаеш!

За туй се усмихни на вечерта и чуй щурците!

Легни до мен! Вдигни очи, да преброим звездите!

А с утринта, разцъфне ли зората,

ще се огледа Слънцето отново, в очите на росата.

Косите ти със първи лъч, със нежност ще погали.

И ще разпали в нас искрите през нощта изтляли.

А утрото в душата ти като във огледало,

ще се огледа с обещание за по-добро начало!

© Ивайло Апостолов 

    27.05.2025

Прекрасен и позитивен ден пожелаваме на всички, приятели❗ 🍀 

Позволете на сълзите, да текат, когато сърцето има нужда! Но не им позволявайте, да замъглят пътя на светлината или стремежа на вашето сърце, към нея❗