четвъртък, 12 юни 2025 г.

АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА



АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА


Ако тръгне бащата, тъй добре, да се помни,

всички плащат цената. Но щети най-огромни, са в света на децата.


Ако тръгне бащата и остави домът си.

Ще го връщат децата всяка нощ във съня си.


Ще ги мъчи вината, ще ги къса отвътре.

Няма кой, да закърпи раните във душата им.


Най-големият крах, най-голямата криза,

най-големият страх в който детството влиза


туй не е бедността. Ни тормоза от другите.

А че някой баща, е оставил съпругата.


Изоставил е майката... Изоставил е детството.

Изсушава му корена. Разрушава семейството.


Резултата е ясен, резултата е същият.

Ясно казвам на глас, щом си тръгне бащата


и непълна е къщата, разрушава тогаз 

топлината и огъня, а не просто огнището.

На детето душата той захвърля я в нищото.


Сред сълзи и страдания, страхове и терзания,

сред вина и въпроси, и крещящи мълчания.


Любовта не се проси. Безвъзмездно се дава.

А когато си тръгне, празнотата остава

и измъчва ума ни.


И сърцето се лута без компас, без посока,

със изсъхнали корени. Без основа, за утрето.

И с криле е, преломени.


Без надежда, за свързване, без щастливите спомени 

и с милиони въпроси без отговор и привързване

Тъй, бедите са сторени.


Че бащата и майката, са не само призвание

и не само награда, роля и изпитание.


Те са обич и грижа, принадлежност, подкрепа.

Сигурност, за безгрижие и модел за детето.


И са Супегерои и светци, и безгрешници

И детето връз себе си, взема техните грешки,


отговорност и срам, и виновност и страх...

И разбиват се малкият Аз и сърцето на прах.


Изневяра, към другия е не просто предателство 

към партньора ти, чу ли! То е предизвикателство.


Но не сривай мостовете! Търси прошка и път!

Изкупление често променя Света.


Ако тръгне бащата, не е важна причината

- неразбиране, страх, репутация срината...


Ако тръгне бащата, то детето е счупено.

А не биват децата, ни слепени, ни купени!


И не ползвайте тях като щит и оръжие.

Не пренасяйте в жертва детското целомъдрие


и невинност, пред избор между вас, в мелодрамата!

Те са ВАШИ деца. Имат нужда от ДВАМАТА!


Ако тръгне бащата, чупи малкият мъж,

а без рицар остава и герой дъщерята.


Ала рухне ли в пепел някой брак изведнъж,

не "на всяка цена" се спасяват нещата.


Забравете борбите, за контрол и за власт.

Забравете войните и дайте си шанс!


Забравете горчилката, нараненото Его!

Тук детето е важното! Помислете за него!


Заедно, се борете със сърца и със лостове.

Помежду си търсете път и вдигайте мостове!


Бащата е пример и модел, и завет.

И дори, да се случи, всеки сам своя път,

да изгражда напред.


Не лишавайте детството от баща! Ще сгрешите!

Ако искате свойте деца, да спасите!


© Ивайло Апостолов

     13.06.2025


Стихотворението е вдъхновено от текста по-долу и е творческа интерпретация, която не трябва, да се приема буквално.

Важно е, да уточним, че 

Често попадаме в отровни нездравословни взаимоотношения, в които НЕ трябва, да оставаме "на всяка цена"! 

Но и твърде често, се отказваме прекалено лесно партньора си, който е бил наш личен избор. От семейството и от децата си, които да плод на любовта ни! 

Твърде лесно!

И цената е твърде висока, защото децата се превръщат в залог. А за жалост не рядко, в разменна монета и дори оръжие в излишните ни патетични борби за надмощие, лична правда и вендета!

А това е, недопустимо!

Точно за това е много полезно следващият текст, да бъде прочетен❗



Когато бащата си тръгне — всички плащат цената.


Нека го кажем ясно.


Най-голямата криза, пред която може да се изправи едно дете,

не е бедността.

Не е тормозът в училище.

Не е липсата на пари за университет.


А липсата на баща.


Независимо дали си тръгнал с изневяра, от страх или защото са те изтласкали —

резултатът е един и същ:


➡️ Дете без компас.

➡️ Бъдеще без посока.

➡️ Поколение без основа.


 Нека поговорим.


 1. Изневерилият баща не предава само жената — а чупи детето.


Онзи роман, онази кратка тръпка?

Те не унищожиха просто доверие.

Те разрушиха род.


Защото от момента, в който стана баща,

ти не си просто мъж.


Ти си водач.

А когато водачът напусне?

Цялото царство се срутва.


---

 2. Жените, които използват закона като оръжие, не са по-добри.


Да, светът е на твоя страна.

Да, съдът ще те нарече смела.


Но само защото можеш да унищожиш един мъж законно,

не значи, че трябва.


Да изолираш бащата, защото чувствата ти са се променили —

това не е сила.


Това е саботаж на бъдещето.


Децата не се интересуват от егото ти.

Те жадуват за постоянство.


---

 3. Науката е категорична: Децата растат по-добре с бащите си.


– Момчетата без баща са по-склонни към насилие.

– Момичетата без баща – към експлоатация.

– Всички страдат емоционално, когато татко стане призрак.


Да, самотното майчинство може да е "нормализирано".

Но не е идеално.


Ако това те засяга?

Провери статистиката за:

🔹 затвори

🔹 отпаднали ученици

🔹 депресия


Липсата на баща не е просто рана.

Това е проклятие.


---

 4. Мъже: не започвайте семейство, ако не сте готови да го поведете.


Бащинство не е статус.

То е завет.


– Не можеш да изневеряваш, защото "тя се е отпуснала".

– Не можеш да започнеш ново начало, сякаш предишното дете не съществува.

– Не можеш да "лекуваш себе си", изчезвайки от живота им.


Децата не прощават лесно забравата.

А бащата, който не пази клетвите си, не бива да очаква лоялност,

когато остарее.


---

 5. Жени: разводът не отменя ролята на бащата.


Вече не го обичаш? Добре.

Но той остава баща.


Продължила си напред? Прекрасно.

Но децата имат нужда и от него.


Когато обърнеш детето срещу бащата,

не го защитаваш.

Наказваш го.


И то ще ти го върне… един ден.


---

 6. Децата не са "устойчиви". Просто мълчат.


Усмивките крият объркване.

Мълчанието – травма.

"Добре съм" – е репетиран отговор.


Те усещат:

– Когато новият партньор получава повече внимание

– Когато ги изключват от семейни моменти

– Когато любовта се превръща в състезание


Те не се адаптират.

Те се пречупват – тихо.


---

 7. Мъжествеността не се преподава – тя се живее.


Момчетата не стават мъже чрез думи.

А чрез пример.


Ако ти не си там?

Ще търсят модела на мъж в:

улицата, 

екрана 

или хаоса.


И нито един от тях не създава мъж,

на когото би се гордял да приличат.


---


Финални думи: Да се провалиш като съпруг не значи, че си се провалил като баща.


Мъже:

Може да сте загубили брака,

но не губете мисията.


Жени:

Може да сте наранени,

но не жертвайте бъдещето на детето си,

за да успокоите егото си.


Защото когато бащата си тръгне —

или бъде изгонен —


всички плащат.

🔹 Децата.

🔹 Паметта.

🔹 Душата на следващото поколение.


Затова —

без значение дали си мъжът, който изневери,

или жената, която затвори вратата…


 Поправете го.


Защото децата не искат да знаят кой е бил прав.

Те просто искат и двамата да останете в битката.


---


Източник: Adbox, чрез "Благословени от корена"

А ето и още един интересен текст, от първо лице

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...