ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО

Животът ни е перли в броеница...

Грешки, уроци... Успех подир крах.

Душата често е като ранена птица,

но литва пак, макар попарена от страх.

Трънлив е пътят ни напред

и кръстопът е всеки избор.

Веднъж е грешка и урок, 

човеко.

Друг път е, в радост полет.

Пълноводен извор,

за още по-успешен скок,

в желаното далеко.

Играч ли си или си наблюдател,

животът неизменно си тече.

Полита от гнездото, малкият мечтател

и в мъж израства, малкото момче.

И някога, ще дойде миг, когато

ще спреш да тичаш. 

Сякаш само в миг си мигнал.

И ще попиташ образът си в огледалото:

"Кой си приятелю? 

Успя ли, да обичаш?

И колко от мечтите си постигна ?"

Колко уроци взе и колко даде?

Дали на принципите си изневери?

Мечта, приятел или себе си, предаде ли?

В колко сърца остави спомен благ?

Прости ли низостта, на своя враг?...

Ще можеш ли тогава ти, с открито

сърце, с достойно вдигната глава,

да кажеш гордо: " Падах, ... ставах, но опитах!

Не се предадох и съм благодарен за това!

Несъвършен съм, но пред никого не лазих.

Живях над завистта и дребните сплетни.

Не клеветих. Достойнството и съвестта си чисти пазих,

Сърцето ми обича. Даже още, да кърви.

По тялото ми няма некрасиви белези.

Особено от ударите в гръб

от фейк приятели, с дребни души на мелези."

Уроци от излъгани доверие и обич, струват най-болезнено и скъпо!

Живота щедро даде ми уроците.

Раздавах обич, колкото можах.

Избягвах от съблазни и пороци.

А другото е суета и прах.

© Ивайло Апостолов 

    30.08.2025