Терминът Етика има гръцки произход ἦθος, етос – нрав, обичай или в някои случаи философия на морала, който разглежда въпросите на морала и нравствеността. Етиката се разглежда още като учение за морала и неговото развитие, за моралните принципи, норми и правила на поведение. Като такава, тя назовава проявите на благонравие и добросъвестност, като качества на Личността, както и добродетелността или добротворството, като норми на поведението. Етиката съдържа елемент на дисциплиниране и самодисциплиниране, като форма на упражняване на контрол и самоконтрол, за интегриране на определените морални ценности и норми и за прилагането им.
1. Какво
са ПРОФЕСИОНАЛНАТА ЕТИКА и МОРАЛ
Някои учени (като В. В. Усов и Н. Н. Бергер) определят
професионалната етика като “съвкупност от нравствени норми, понятия, съждения,
оценки за начините на поведение, характерни за представителите на определени
групи от обществото, обусловени от тяхната принадлежност към дадена професия”.
Други теоретици (В. Момов и А. Н. Кочетов, например) я
тълкуват като “приложна наука, изучаваща нравствените ценности на човека в една
или друга професионална област, където той изпълнява функциите на специалист,
личност и обществен деятел. Тя изучава преди всичко професионалния морал,
модификацията на общите нравствени принципи и специфичните, присъщи на даден
вид труд изисквания, които създават нравствените рамки за творческото
изпълнение на дадена професионална роля”.
1.1 Цел и Задачи на Професионалната етика в
логопедичнта практика
Професионалната етика при подкрепящите хуманитарни
професии, каквата е професията на логопеда е както теоретична, така и приложна
дисциплина, която си поставя задачата, да изследва и регулира установения професионален морал и
отношенията между хората:
- между професионалиста-логопед и неговият клиент, както и между професионалиста и близките на неговият клиент
- междуколегиалните взаимоотношения между професионалистте, работещи в дадена професия, както и между професионалиста – логопед и професионалистите от останалите професионални групи.
- между професионалиста-логопед и Социума
Приложната етика не само изследва същността и
функционирането на професионалния морал, но и оказва въздействие върху него.
Най-общо влиянието на професионалната етика се изразява в това, че тя му придава
по-систематизиран и обобщен вид, оптимизира неговите ценности, норми, морални
ориентири и цели.
1.2.Професията на логопеда като хуманитарна творческа професия, изискваща :
1. креативност, въображение и изобретателност
2. човечност, активна социална позиция, ангажираност и проактивно поведение
3. хуманност,
толерантност, приемание и подкрепа във взаимоотношенията с клиента и неговите
близки
Всички тези етични въпроси са разгледани и урегулирани
от „Кодекса на професионалната етика“ на логопедите , приет на втората
национална конференция на „Националното Сдружебие на Българските Логопеди и
Фониатри“ проведена на 01 юни 2001г. в град Балчик.
Кодексът
разглежда проблемите на професионалната етика на на професията на
Логопеда в
Кодексът включва Четири основни раздела:
1. Общи
положения
2. Отношения
Логопед – Пациент
3. Отношения
между Логопедите
4. Отношенията
между Логопедът и Обществото
Раздел Едно постонавява, че „ Професията на Логопеда
може да се упражнява, само от лица със съответната образователана квалификация
и правоспособност, признати в Република България / Инструкция № 2 от 1994г. На
МОН /“
Разделът разглежда ценонстите на които се основава
професията на Логопеда- специалист; Неговите права и свободи, по отношение на
упражняване на професията, както и на разпространинието на придобитите от него
знания и умения. Разделът разглежда още моралните условия за непрестанно
повишаване на професионалните компетенции на логопода, образователният му ценз,
знания и умения, както в сверата на науката, така и практически. Засегнати са
още задълженията на Логопеда, да действа винаги от позицията на най-добрия
интерес на пациента, дори ако това е свързано с отказ, за провеждане на терапия
и пренасочване, ако прецени, че няма изградени необходимите доверителни
отношения и условия за това, между него и пациента. Разгледано е още и
задължението му, да действа винаги според моралните принципи на съсловието,
утвърждавайки доброто име и имидж на професията.
Взаимоотношенията Терапевт-Пациент, разглеждани в
Раздел 2 на Кодекса, касаят Правата и Задълженията на Двете страни; принципът
„Primum non nocere“(Да не вреди.), като основен ръководен принципът при
работата на Логопеда, както и въпросът за професионалната тайна.
„Говорният и езиков терапевт се занимава най-вече с
човешкото общуване. Следователно говорните и езикови терапевти-логопеди трябва
да покажат компетентността си и да развият отношение, което е подходящо за
най-резултатното упражняване на тяхната професия.“, се казва в Европейската
харта на Логопеда.
Междуличностните взаимоотношения Логопед-Пациент, като
частен случай на социалните взаимоотношения са негласно „споразумение“ между
страните на взаимно зачитане на правата всяка от тях, като Личност, така че
нито една, да не е ощетена.
Това право е основано на осъзнаватата ценност на
човешкиет живот.
Взаимоотношенията Логопед-Пациент се базират:
- на личната морално-оценъчна система на всяка от
влезлите във тези взаимоотношения страни;
- на социалните норми типични за етноса и всяка от
субкултурите, както и от
народопсихологията на Обществото , към което принадлежи всяка от страните.
Те са формализирани от всички държавни и други
нормативни актове, които регламентират социалните взаимоотношения, както и от
„Кодекса на професионалната етика“ на Професията Логопед в частност. Те имат
императивен характер и съдържат казуалността, като неделима част от тези взаимоотношения.
Логопедичната помощ, като форма на специализирана
социална подкрепа трябва да бъде основана на хуманността и приемането на всеки
пациент като Личност, без разлика на специфичните му особености, дефицити и
личен потенциал за развитие. Както и на уважението към правото му на
подходящата необходима подкрепа(специализирана или не), за достойното му
съществиване.
Професионалната етика на Логопеда, изисква и определено ниво на емоционална интелигентност и социална компетентност, като усвояване на умение за ефективно слушане, чувство за емпатия и съпричастност и други.
Разгледаните в Раздел 3 Междуколегиални
взаимоотношения, определят коректността и висшият принцип на „най-добрият
интерес на пациента“, като ръководни в професионалните взаимоотношения между
Логопедите, както и Моралът, Лоялността и Уважението към Личността и
професионаизма на колегата и готовността за взаимопомощ, в професионален и
личен план.
В контекста на междуличностните взаимоотношения
Професионалист – Професионалист, професионалната етика на Логопеда разглежда
равнопоставеното и взаимно уважително отношение между Колеги , а не само между
Личности, като освен всичко друго върху тези взаимоотношения имат влияние и
професионалната квалификация, опит и компетенции на всеки от влезлите във
взаимоотношенията професионалисти. В този смисъл Професионалната етика
изследва, анализира, сравнява и систематизира по специфичен начин моралните
ценности в професията Логопед като за нея е важно да установи какво е реалното
съдържание на всяка от тях за професията и да ги приоритизира и определяки
най-значимите от тях, за постигане на крайните цели на професията. Същевременно
с това, тя съчетава и координира интересите на всички страни, които тази
професия засяга( а не само на работещите в тази област). Съответстващото на
тези ценности и норми професионално поведение, се оценява като морално
положително поведение на професионалиста и бива поощрявано.
Последният Раздел на „Кодекса на професионалната
етика“ на логопедите , определя Статуса на Логопеда-професионалист, като
проактивен и социално-ангажиран член на Обществото, утвърждаващ собственият си
авторитет като Личност и професионалист, както и авторитетета на Съсловието и
професията, като съдейства за популяризирането на логопедичната проблематика по
отношение на превенцията, ранната интервенция и новите методи и терапии за
работа с пациентите.
Професионалната етика изследва, обяснява и прогнозира
явленията като „професионален морален дълг“, например. Тя изследва същността и
измененията на професионалния морал и постоянно търси и оценява мястото му в
системата на обществените отношения. Професионалната етика на
Логопеда-специалист, подпомага решаването на проблемите в логопедичната
професия, допринасяйки за нейното разитие и постигането на социалните и
индивидуалните цели на специалистите, свързани с нея.
Необходимостта от интегриране на професионалният морал
и професионалната етика не означава, че за дадената професионална група на
Логопедите-специалисти, те са единствените регулатори и че общите морални
социални ценности и норми са неприложими. Освен професионалисти Логопедите са
Личности – членове на обществото, в което действат утвърдени общовалидни
морални регулатори, постигат се морални цели и се дават морални оценки. Затова
в своето поведение работещите в сверата на професионалното логопедично
консултиране и подкрепа се ръководят както от общите ценности, норми, обичаи и
традиции на житейския морал, така и от изискванията, които предявява към тях
моралът на обществото, в което живеят.
Професионалната етика на Логопеда, не само обяснява и
прогнозира явленията, същността и измененията на професионалния морал, в
областта на Логопедията. Като ценностно-нормативна наука, тя не се задоволява
само с описанието на професионалния морал, а се стреми да направлява неговото
развитие в желаната посока. Стреми се, да открие нещо което е важно и
интересно, и е практически полезно. Професионалната етика оценява правилността
или неправилността на поведението на Специалиста – Логопед и се опитва да
подобри качеството и ефективността на междуличностните и професионалните
взаимоотношения между него, пациента (и неговите близки), и Обществото.
Основната цел на професионалната етика е да съдейства за по-качественото, по-ефективното и по-резултатното изпълнение на професионалните функции на Логопеда, от една страна, и да осигурява надеждна защита на интересите на хората, които са Обект и Субект на труда в тази професия, от друга. За тази цел е необходимо осъзнаване и дълбоко проникване на професионалния морал в Личността, при което той оставя траен отпечатък върху мисленето, ценностната система, мотивацията, поведението и целия живот на хората, упражняващи професията Логопед и взаимоотношенията им с Обществото и Личността на Пациента , в частност.
Ползвана литература:
- „Кодекс на професионалната етика“ , приет на втората национална конференция на „Националното Сдружебие на Българските Логопеди и Фониатри“ проведена на 01 юни 2001г. в град Балчик.
- Европейската харта на Логопеда
Автор :Tania Georgieva
