Езикът - невидимият приятел, чието значение и подкрепа често не съзнаваме докато не я изгубим!

       Хората са социални същества и това че са се научили, да живеят и да се справят с проблемите като група, е една от най-силните им страни. Способност, която им е помогнала да оцеляват и да се развиват ЗАЕДНО. 
За да направят комуникацията помежду си по-ефективна, по-пълна, бърза и резултатна, те са измислили езика. Езикът е помогнал на хората също така и да пренасят информация помежду си  във времето и в пространството, както и да съхраняват или предават натрупаният опит, едни на други. Тоест, езика изпълнява особено важни функции, не само за оцеляването и развитието на общността като цяло, но и за развитието, реализацията, социализацията и интеграцията на индивида в нея. 
Липсата на език и възможност за комуникация, тотално изолира личността и я оставя в самота.

       Комуникацията е комплексен процес на едновременно,двустранно предаване (кодиране) и разбиране (декодиране) на определена обменяна информация между комуникатора и реципиента, като при директното общуване (вербално и невербално) двете страни участващи в общуването, се явяват почти едновременно и в ролята на комуникатор, и в ролята на реципиент.  И колкото по ефективна я комуникацията, толкова по-пълноценна е обратната връзка, която дава реципиента, на комуникатора.
Нарушенията в езика (речта) от страна на комуникатора, могат да са в процеса на разбиране на символното и смислово значение на информацията или в граматически правилното й формиране, от една страна, или в процеса на нейното формиране и предаване към реципиента/тите, от друга. 

       Нарушенията в процеса на Комуникацията обаче, никога не са едностранни.
Както сподели преди време един от лекторите на едно обучение, който дълго време е бил невербален - НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБЩУВА !
ИМА ХОРА, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОБЩУВАТ С ТЯХ, защото не се вписва в стандартната ни представа за общуване!
Така например, слепите общуват чрез браил, ако вербалното общуване е невъзможно. Глухо-немите, чрез жесто-мимика....
А когато и вербализирането и жесто-мимиката са невъзможни!?...

Представете си, че сте отличен ученик от например Зимбабве, който е на олимпиада по примерно Математика, в да речем Китай или Индия - Огромни страни, с по почти милиард и половина население всяка. По-малко от 10% от хората в тях обаче, говорят друг език, освен
родният си...

И така,представете си, че претърпявате тежък инцидент, при който е нужно целият
(включително ръцете и краката ви) да бъдете гипсиран
Така, че не можете да ги ползвате дори за Google translate.
Единственият ви документ за самоличност е бадж с имената ви и държавата, от която идвате.
( Онази, от "банановите републики ", 'дето още не са слезли от дърветата. Камоли, да знаят какво е образование и "цивилизация"! )

Представихте ли си го добре!?...

Сега помислете!!!

- Как ще преодолеете езиковата бариера и ще влезете в контакт с местните!?...

- Как ще обясните, кой сте, какъв сте и защо сте тук!?...

- И как ще ги убедите, че не сте "идиота" за който Ви мислят и притежавате потенциал, може би, дори и по-голям от повечето от тях!?...

Намерихте ли, решение!?...

Аз поне за сега, не!

Е, може би примерът ви изглежда твърде абсурден и краен!?
Но ще ви успокоя, че ситуацията е почти аналогична на положението в което се намират хората с тежки двигателни дефицити(ДЦП квадрипареза, тежка мускулна дистрофия и др.), при които поради спецификата и тежестта на увредата, е засегната и възможността за вербализиране, но интелекта е съхранен!
Тоест, увредата засяга основно праксиса и частично двигателния гнозис, но не и останалите когнитивни и мисловни процеси. Разбира се,има и немалко случаи, при които, от увредата е по-мащабна и засяга и други центрове, в следствие на което се проявяват и други дизфункции в развитието. Тук обаче, не става дума за тях.

Представете си, че Вие сте едно ясно съзнание, което
осъзнава,
възприема и преживява съвсем пълноценно всичко, което се случва със и около него...
Вие сте съзнание, което жадува да опознава, да учи и да общува, но сте затворени в тяло, което не Ви се подчинява!...
Тяло, което всячески Ви пречи, да изразите себе си и да получите онова, което искате!...
Вие,можете да съпреживявате емоциите на другите, но те вашите, не! Защото разбират  едва една незначителна част от тях. И тези емоции, се трупат във Вас, несподелени!...

За това, тези хора твърде често биват
подценявани!...Биват пренебрегвани!.. Биват ониществявани!... Защото поради неспособността си да ги разбират и поради липсата на достатъчна подготовка или адекватен за целта инструментариум за оценка, много специалисти ги оценяват неправилно!... А правилната диагноостика и оценка, са основата за правилният индивидуален подход за избор на точните видове и дозировка на терапии и обучение, чрез които да успеем, да извадим оптималното от наличният потенциал на конкретната личност. Ако не успеем да направим това, или обучаваният е претоварен и той или обучителят се демотивират, и се отказват. Или поради грешният избор на методики или недостатъчната и интензивност, се получава изоставане в отделни аспекти или в цялостното развитие на обучавания.  
Тъжната истина е, че има и такива "специалисти", на които просто им е по-лесно, да не си дават усилие, да излязат от зоната си на комфорт ... или не им пука! ( "Тия, така и така са безсловесни! Няма как да си кажат!..."). Има и такива, които поради прекомерното си самочувствие и увереност в собствените си способности, изместват фокуса на работата си с хората, които би трябвало да подкрепят, върху себе си и собствените си възможности за подкрепа, поради което допускат грешки! И това е фатално, за нуждаещите се!...
Доживотният затвор, е бледо подобие на живота на хората - затворници на собствените си тела!!!...

Представихте ли си го!?...

Почувствахте ли го!?...

Съмнявам се!

Но, искрено се надявам, поне да сте се замислили!!!

Невербалните хора, са "социално мъртви"!
- Те имат СОБСТВЕНИ НУЖДИ !...
- Те имат СОБСТВЕНО МНЕНИЕ !
- Те имат СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ ! Дори, СОБСТВЕНИ МЕЧТИ !
- Те могат да правят СОБСТВЕНИ ИЗБОРИ !
Но НЕ МОГАТ, ДА ВЗЕМАТ СОБСТВЕНИ РЕШЕНИЯ !!!
И то, само защото ние останалите, не можем да разберем начина, по който те общуват с нас, за да ни го кажат! (А често и дори не се опитваме!)
Защото ни е по-лесно, да вземаме решенията вместо тях, вместо да положим усилие!
Вместо, да излезем от зоната си на комфорт! ... От стереотипите, стигмите и предразсъдъците си!...
Вместо да разберем, какво всъщност искат те!...

Вярно, вече има системи за писане с поглед или с елементарен джойстик и дори, с директен умствен контрол!
Но те, все още са почти недостъпни за масовия потребител, също както екзоскелета ! И си остават в сферата на мечтите!
Докато истински нуждаещите се, си остават в масовия случай, неразбрани !...
Фрустрирани, ... разочаровани,... гневни и СТРАДАЩИ !

А, заслужават повече!...

Ние, заслужаваме повече!...

Защото "загубен в превода" може да остане някой бъдещ Стивън Хокинг, който споделя, че преди да намери начина си за комуникация, същобил смятан от много хора,
за умствено изостанал!..
Въпреки, че при него заболяването, в резултат на което загубва и възможността да говори и общува, не е вродено, а идва на една доста по-късна възраст.
От нас зависи, до голяма степен, доколко невербалните хора, ще бъдат разбрани !

От всички нас!

От доброто ни желание, мотивация и активност!...

Много често, хората с церебрална парализа са подценявани, тъй като сериозните дефицити в двигателната сфера, погрешно се приемат за интелектуално изоставане, което съвсем не е задължителна част от симптоматиката на синдрома. 
А поради спецификата на синдрома, много от стандартните методи и инструментариум за изследване на интелекта не са ефективни. Обследването зависи най-вече от компетенциите и подготвеността на специалиста. Особено, ако проблемите в праксиса, засягат и вербалността.
Въпреки това, при получаване на подходящи условия и подкрепа, доста младежи с церебрална парализа получават възможност, да завършат дори висше образование и на се реализират професионално. Понякога, макар и рядко, те и семействата им успяват, да намерят начин. 

Много по-често обаче, нямат този късмет!

ОЦЕНЯВАМЕ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА, ЕДВА КОГАТО СМЕ НА ПЪТ ДА ГИ ЗАГУБИМ

Свикнали сме , да приемаме живота и здравето си, за даденост! За нещо, което се разбира и се поддържа от само себе си. Твърде често пренебрегваме дребните неразположения и отлагаме тяхното разрешаване, фокусирани върху други, "по-належащи" проблеми! Твърде често забравяме, че трябва да се грижим за физическото, психическото и емоционалното си състояние, и подценяваме тяхното значение и важност, защото докато СМЕ относително добре, не си задаваме въпроса "Какво би станало, ако не СМЕ"! 
И едва, когато усетим, че нашето собствено или здравето на нашите най-близки, започне да се изплъзва "между пръстите" ни, това тотално преобръща живота ни, преподрежда приоритетите и променя ценностите ни.

Неща, стандартните ценности на обществото, като пари и материалности, успех и просперитет, минават изведнъж на заден план, а тривиални дребни неща, като здравето, още един ден прекаран с хората които обичаме, неща които сме приемали винаги за даденост, застават на върха на пирамидата на "ценностите ни".

Началото на този социален експеримент е типично. Двама непознати сядат един до друг, разделени от стена. Никой не знае кой се намира на отсрещната страна. На всеки един от тях се задава един въпрос. Двамата трябва да отговорят един след друг. „Ако имате едно желание, какво би било то?" и „Какво ви прави щастливи?"

Тези вдясно отговарят като повечето от нас. Те искат да имат по-добра работа, да пътуват повече, да са успешни.
Когато чуят обаче отговорите на хората от другата страна на стената, на лицата им се изписва неизбежната изненада.

Хората вляво отговарят: „Щастлива ме прави това да мога да видя улицата, да изляза на разходка сама и да се наслаждавам на цветята", „Иска ми се да нямаше болести в света", „Ще съм щастлива да се събудя и да видя, че сестра ми е добре", „Иска ми се да са открити лекарства за всички болести...", „Единственото ми желание е да ходя... Щастието е въздухът да докосва лицето ми..."

Това видео, продуцирано от испанската фотографка Паола Каласанч, съпоставя желанията на хората, които са здрави (вдясно) с тези, които са болни от рак (вляво) или имат болни роднини. Разликата е поразителна.

Каласанч иска да покаже как една смъртоносна болест променя цялата перспектива за живота и нашата оценка за него. И да демонстрира простата истина, че оценяваме живота едва тогава, когато чувстваме, че ще го изгубим.

Затова, отделете миг от времето си, за да оцените малките неща от живота и винаги поставяйте здравето си на преден план!

https://youtu.be/5pynXxLh9iM