Автор: Ивайло Апостолов
Не се уморявайте да казвате на детето си, че го обичате, че е най-ценното и най-важното за вас и най-вече, да му го показвате. Не се уморявайте да бъдете нежни и грижовни. Независимо дали детето ви е „специално” по „онзи начин” или е всяко друго „нормално” - уникално само по себе си дете. То има нужда да знае и най-вече, да чувства че е ценно и обичано, че се гордеете с него и го подкрепяте безрезервно.
Не оставяйте детето да предполага, че го обичате! Но въпреки, че няма да се умори да го чува постоянно, особено от вашата уста, то има нужда най-вече , да го чувстеа. Разумът и емоциите са две независими "инстанции", а децата са все още предимно емоционални същества и имат преди всичко нужда, да преживяват и съпреживяват нещата, които им се случват.
Няма неподходящо време и място , да сме любящи, доверяващи се, толерантни, загрижени и подкрепящи един към друг. И най-вече към децата си!Те ще имат нужда , да чуват и чувстват това, през целият си живот.(При тийнейджърите обаче, въпросът с демонстрирането на чувства от страна на родителите е малко по-различен..)
Любовта и позитивната нагласа досега не са навредили на никого.(Освен ако не прераснат в свръх обгрижване, което вече не е форма на любов , а на стремеж за контрол. Тогава децата ви има опасност да станат, разглезени, самоценни и егоистични манипулатори. Мярката винаги е важна, но липсата е пагубана...)
Ако вашето специално дете е в „спектъра” и е превъзбудено добре може да му се отрази , ако го прегърнете и приберете ръцете му към тялото, така то се чувства по-малко „разпиляно” и е по-вероятно да се успокои. Често много успокояващо при превъзбуда на децата с такова състояние, действа и галенето по гърба директно върху кожата. Това разбира се, не са универсални решения за всяко дете и всяка ситуация. Вие все пак най-добре познавате собственото си дете, просто го наблюдавайте внимателно как реагира в различни ситуации и търсете повтаряемостт. За децата „в спектъра” са характерни стереотипиите в различни сфери. Тъй като това състояние на духа е характеризира с усещане на разпокъсаност на тялото, разпиляност и обърканост , както навярно повечето от вас, които са родители на тези уникални деца знаят, така наречените „котви” (тоест наличието на познати предмети, повтарящи се , стереотипни действия, рутинни поредици от действия, ритуали или изрази), са много важни за техният душевен комфорт и спокойствие. Изрично подчертавам, да знае и да чувства, обичта ви, защото първото е свързано с разума , второто по-важното, с емоциите основно предизвикани от физически усещания от вашите ласки .
