Една народна мъдрост гласи: "Никога не можеш да направиш първо впечатление втори път"...Това е наистина така и твърдението е двустранно валидно. Както за впечатлението, което правим, така и за първото впечатление, което получаваме за някого. Първото впечатления обаче, често може да се окаже една "моментна черно-бяла снимка" на ситуацията, която да е много по субективна и повърхностна отколкото можем да предположим. Следователно доста по-податлива на стереотипни нагласи и.... погрешна. Няма да коментирам повече историята, на която попаднах наскоро и която наистина ме накара да настръхна и да се замисля..
Преди да ви я пре предам дословно, ще споделя с вас само един обикновен анатомичен факт. Знаете ли, че образът, който възприема ретината на окото , се обработва в зрителните зони в тилния дял на мозъчната кора, където се осъзнават зрителните дразнения?
И това съвсем не е случайно...
Може би природата ни е "конструирала" по този начин, точно за да даде на мозъкът ни възможност и достатъчно време, да се включи максимално в осмислянето на образа, който са видели очите ни, докато "пропътува пътешествието си през лабиринта на мозъчните гънки, до центърът, на неговото осъзнаване ....
Кои сме ние, да пренебрегваме мъдрият промисъл на природата!?
Ето и самата история, пречупена през погледа и сърцето на нейната авторка:
ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО МЕ ТРОГНА И МИ УДАРИ ШАМАР
Имам един много неприятен недостатък – да обсъждам хора и ситуации, без да знам какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давам оценки, присмивам се и дори ги съдя. Предполагам, че много хора правят така. А не трябва.Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и мислено се извиних - на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви едновременно. Ще я помня винаги.Ето я историята.Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:- Татко, виж, дърветата се движат назад!Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:- Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!- Да, сине... – ласкаво се усмихнал бащата.Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:- Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:- Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.- Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда... - тихо отговорил възрастният мъж.
източник: Гнездото
Преди да ви я пре предам дословно, ще споделя с вас само един обикновен анатомичен факт. Знаете ли, че образът, който възприема ретината на окото , се обработва в зрителните зони в тилния дял на мозъчната кора, където се осъзнават зрителните дразнения?
И това съвсем не е случайно...
Може би природата ни е "конструирала" по този начин, точно за да даде на мозъкът ни възможност и достатъчно време, да се включи максимално в осмислянето на образа, който са видели очите ни, докато "пропътува пътешествието си през лабиринта на мозъчните гънки, до центърът, на неговото осъзнаване ....
Кои сме ние, да пренебрегваме мъдрият промисъл на природата!?
Ето и самата история, пречупена през погледа и сърцето на нейната авторка:
ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО МЕ ТРОГНА И МИ УДАРИ ШАМАР
- автор: Алиса
Имам един много неприятен недостатък – да обсъждам хора и ситуации, без да знам какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давам оценки, присмивам се и дори ги съдя. Предполагам, че много хора правят така. А не трябва.Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и мислено се извиних - на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви едновременно. Ще я помня винаги.Ето я историята.Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:- Татко, виж, дърветата се движат назад!Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:- Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!- Да, сине... – ласкаво се усмихнал бащата.Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:- Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:- Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.- Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда... - тихо отговорил възрастният мъж.
източник: Гнездото
