Floortime (от floor – под и time – време, или време, прекарано в игра на пода)
Флортайм e терапевтичен метод, разработен от д-р Стенли Грийнспан. Както подсказва и наименованието, Флортайм насърчава родителите буквално да слязат до нивото на децата, като играят с тях на пода. Този терапевтичен подход стимулира силните страни и умения на децата чрез изграждането на близки взаимоотношения и взаимодействия. В резултат на това те се развиват такива, каквито са, а не такива, каквито диагнозата определя, че са.
Прилагайки Флортайм терапията, родителите използват времето, което прекарват с децата си, за да провокират интереса им, да установят връзка с тях, да предизвикат тяхната креативност, любознателност и спонтанност, което от своя страна допринася за умственото и емоционалното им развитие. Като цяло Флортайм терапията има за цел да помогне на децата да достигнат следните шест основни области на напредък в развитието си:
o Саморегулация и интерес към света
o Създаване на приятелски отношения с околните
o Участие в двупосочно общуване
o Пълноценно общуване
o Обогатяване на емоционалния свят
o Стимулиране на емоционалното мислене
Флортайм терапията не въздейства върху говорните, двигателните или когнитивните умения поотделно. Вместо това тя оказва благоприятно влияние върху всички тях, като на първо място се състредоточава върху емоционалното развитие на детето.
ФЛОРТАЙМ ТЕРАПИЯ В ДЕЙСТВИЕ
При прилагането на метода Флортайм родителите и терапевтите съблюдават три основни принципа:
1. Следвайте детето, потопете се в неговия свят, съпреживейте емоциите му.
2. Стимулирайте детската креативност и непринуденост.
3. Доразвивайте заниманията, като включвате колкото се може повече сетива и двигателни умения, както и различни емоционални състояния.
Флортайм заниманията се провеждат в спокойна обстановка у дома или в терапевтичния кабинет. В страните, където методът е широкоразпространен, терапевтичните сесии са с продължителност от два до пет часа дневно и включват както занимания с детето, така и обучение на родителите. Флортайм сесиите се съсредоточават върху изграждането на взаимна игра, която служи като основа за развитието на споделено внимание, взаимодействие и умение за разрешаване на проблеми.
Първият етап от терапията има за цел детето да ни допусне в своя свят на игри. Докато то тихо бута количката си напред-назад, влезте в стаята и седнете до него. Вземете една количка и започнете да имитирате всяко действие на детето. Това е така наречената „паралелна игра“. На този етап е важно да следвате следните основни принципи:
o Не се опитвайте да започвате разговор.
o Не влизайте във взаимодействие с детето или неговата играчка.
Съсредоточете се и правете точно това, което прави детето със своята играчка. Този пръв опит може да трае само 5 минути, след което излезте от стаята. Детето ви може да реагира по един от следните два начина:
o Да ви игнорира и да продължи играта си.
o Да спре да играе и да ви последва.
В повечето случаи първия път децата продължават да си играят. Но след като повторите тази процедура още няколко пъти, може детето да ви последва и да ви каже или покаже, че иска да се върнете и да играете. А вие точно това чакате! Усмихнете се и се върнете, като имитирате точно това, което прави детето. На този етап е все още рано да изказвате мнението си и да предлагате друга игра с количките.
И ето, че детето вече ви е допуснало в своя свят на игри. След няколко повторения на паралелната игра може да забележите, че детето започва да удря количката си във вашата. Сега е моментът да започнете разговор, като кажете нещо от рода на: „О, колко я заболя моята количка!“ Или вместо да му се скарате, че е ударило количката ви, може да кажете: „Твоята кола е много бърза. Къде ли иска да отиде?“ Използвайте кратки и прости изречения. Детето може да продължи да бута играчката си, без да обърне внимание на коментара ви. Замълчете и продължете паралелната игра.
След известно време детето може да ви каже или покаже, че иска да включи количката ви в обща игра със своята количка. Играйте, като правите само това, което предлага детето. Постарайте се да не давате предложения и да не променяте играта. По този начин детето ви ще изгради самоувереност.
С течение на времето детето ще започне да отвръща на опитите ви да започнете разговор. То ще споделя идеите си, вие ще изразявате мнението си. Постепенно детето ви ще започне да разбира смисъла на двупосочното общуване.
След като детето ви допусне в своя свят и ви позволи да предлагате съвместни игри, може да използвате някои от следните занимания:
o През тунела: Използвайте играчка влакче, като покажете на детето как я бутате по пода и съпровождате движенията със звукоподражателното „пуф-паф-пуф-паф“. След това направете тунел с ръцете си и насърчете детето да имитира действията ви, като прекара влакчето през тунела. Похвалете го за усилията, които полага.
o На бариерата: Първо покажете на детето как бутате количка по пода. След това му дайте количката и го насърчете да направи същото, а вие направете импровизирана бариера с ръката си, така че да препречите пътя на количката. Обяснете на детето, че за да вдигнете бариерата, то трябва да каже „би-бит“. Демонстрирайте колкото е необходимо, докато детето започне да използва звукоподражанието.
o Прочети ми книжка: Седнете заедно с детето на пода и го оставете да избере книжка, която да му прочетете. Използвайте интерактивни книги с отварящи се прозорчета или релефни изображения, за да стимулирате интереса му и да го насърчите да прелиства страниците.
o Игра с топка: Позволете на детето да си избере една от няколко различни по цвят и размер топки. След това му покажете как да търкаля топката по пода, да я хвърля в кош или да си я подавате.
o Игра с конструктор: Използвайте конструктор от типа „Лего“, за да построите заедно кула. Обяснете на детето, че ще се редувате, като всеки поставя по едно кубче. Така то ще се научи да изчаква реда си. Не забравяйте да назовавате какъв цвят са кубчетета, тъй като това е чудесна възможност то да научи цветовете.
o Време е за танци: Пуснете музика, която детето ви харесва, и танцувайте заедно. Имитирайте движенията на детето си. След това го насърчете то да подражава на вашите движения.
o Чудна пътечка: Изрежете квадрати с големината на подова плочка от различни материали – плат, алуминиево фолио, кухненска хартия, опаковачно фолио с балончета и др. Подредете ги на пода като пътечка, по която детето да минава. Чрез това сензорно занимание ще му помогнете да се запознае с различни материи, като използва общата си моторика.
Често изпозван похват във Флортайм терапията е така наречената „саботирана игра“. Например, ако детето подрежда кула от кубчета и след това я разваля, родителят може да прави същото. След известно време той може да сложи ръка върху кулата, която детето е построило, и да му обясни, че ако иска да я развали, трябва първо да каже „Махни!“. По този начин се поставя основата за двупосочно общуване и за развитие на детските комуникативни умения.
Източник: https://logopedico.com/floortime-therapy/
