Отново за Достъпността на средата и свободата на придвижване

снимка: stroitelstvoimoti

Съвсем неотдавна, България приключи своят мандат на Европредседателство и посреща делегации от цяла Европа.
Точно по същото време, в Ню Йорк, председателстваше сесия на Конференцията по изпълнение на Конвенцията по защита на правата на хората с увреждания, която е подписана от 177 държави, където една вече бивша зам. министърка говори, как хората с увреждания и техните проблеми, са приоритет на настоящото правителство.Същото се повтори само преди броени дни в Женева..
Няма да говоря, как цяла Европа, която взе отношение по въпроса, за правата на една крава, вече четвърти месец, седи и гледа безучастно, въпреки няколкото вече излезли материали в германски и други медии, как за пореден път се разиграва безпардонен фарс, с хората с увреждания!
Ще споделя личните ми впечатления, по един далеч по тривиален въпрос, а именно достъпността на средата в градската инфраструктура и съществуващата на много места само на хартия, пожелателна форма на "свободата на придвижване".
Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя покрай Централна Гара и Централна Автогара - София!?
Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство миналият ден! Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Пешеходни пътеки или каквато и да било сигнализация (освен на пресечната точка на пътното платно, с вело алеята, водеща към центъра), търсихме също без резултат!...
Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси!
Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, друг човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!
ПОДЧЕРТАВАМ!!! Че не говоря за провинцията.
Говоря, за "централните разпределителни възли на страната!!! Възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, всеки ден!
Може би, ако някой, архитектурен гений или някои подобен от приемащите "органи" (Органи с неизяснен произход, който със сигурност, НЕ Е мозък!), беше поне подочул нещо, за Наредба 6 и Наредба 4 , към "Закона за интеграция на хората с увреждания", вероятно подобни архитектурни абсурди, щяха поне, да НЕ са нещо обичайно!

Отново за многоизмерността на Свободата и Независимостта...

снимка:https://umasshistory.wordpress 

Свободата и Независимостта за МАЛКИТЕ НЕЩА 

са НАЙ_ВАЖНИ  !!!

Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... 

Да пуснеш хвърчило... 

Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам -  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. 

да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти..

Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

Много често приемаме онова, което имаме, за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало,

Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...

Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенця Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....

  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа... 

А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!