Показват се публикациите с етикет Приобщаващо образование. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Приобщаващо образование. Показване на всички публикации

понеделник, 5 април 2021 г.

Възможни обучителни проблеми при деца с церебрална парализа и проблеми в развитието

    При децата с церебрална парализа (ЦП) първичната двигателна увреда и съпътстващите я нарушения на висши корови функции е една от основните причини за затруднено овладяване на учебния материал. Често при тези деца се наблюдават затруднения при активното слушане, мисленето, четенето, писането и извършването на аритметични действия. Към тези проблеми се прибавя и неравномерният (мозаичен) характер на интелектуалното развитие, който е обусловен от органичните поражения на мозъка, водещи до недостатъчно добра организация на психичните функции. Това може да се установи  при надеждно комплексно обследване с подходящият набор от невропсихологични изследвания, изследвания с образна диагностика, ЕЕГ и др.

Освен органични причини, при децата с церебрална парализа съществуват и редица други фактори, които също могат, да са предпоставка за появата на обучителни затруднения. 

Това са така наречените психо-социални фактори

   Такъв например е свръхпротективността от страна на родителите, която не позволява на детето да изрази себе си "свободно"(естествено, в рамките на синдрима). Свръх обгрижващите родители, не позволяват на детето, да изгради своята собствена воля и да развива самосмоятелно активно свойствата на вниманието и мисленето (и останалите висши корови функции) , както и определени качества на характера и личността, които са особено важни за едно успешно обучение.

    От друга страна спецификата на синдрома при децата с церебрална парализа, нерядко може да стане причина за сериозна социална дистанцираност. Социалните контакти при немалко от тях, са сведени до минимум, което води до изолация и невъзможност за изграждане на необходимите за оптималната им  социализация поведенчески модели, комуникативни умения и навици, както и интегриране на правилните модели, за междуличностно общуване. 

    Друг фактор за появата на проблеми в училище е и недостатъчната информация за възможните варианти за превенция, диагностика и корекция на наличните проблеми, както за самите деца с церебрална парлиза и техните семейства, така също и за педагозите и всички останали, ангажирани в учебният процес специалисти.

   Изключително слабата информираност, относно спецификата на различните синдроми и в частност - церебралната парализа, както и липсата на познания, за възможните начини на общуване и адекватно отношение към децата, страдащи от тях, както и все още широко разпространените негативни социални нагласи, ширещи се сред немалка част от останалите, включени в учебният процес "нормотипични деца" и техните семейства, са още едно, особено утежняващо оптималното включване на децата с церебрална парализа, обстоятвлство. Те са и сериозно препятствие, за създаване на оптимални условия и спокойна подкрепяща ги в учебният процес среда. 

   Фундаментът, върху който се градят всички когнитивни функции, е вниманието. То е йерархична структура, развиваща се постепенно.

Вниманието ⚠️ включва пет компонента, а именно: концентрация, устойчивост, обхват, превключваемост, разпределяемост. Те взаимно се надграждат и включват предходните.

Първото свойство на вниманието е концентрацията. Това е задържане на вниманието върху обекта.

Устойчивостта е концентрация за определено време, необходимо за осъществяване на адаптивния акт.

Обхват – съществува само при наличието на концентрацията и устойчивостта. Обхватът е съсредоточеност и устойчивост към повече от един обект.

Превключваемост – това е способността за преместване на концентрацията и устойчивостта към различни обекти от обхвата.

Разпределяемост – при нея е необходимо да са налице предходните четири компонента. Разпределяемостта на вниманието означава адекватно преместване и задържане на вниманието върху въздействащите обекти, адекватно по време, размер, разпределяне на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта върху обектите от обхвата с оглед на крайната цел – приспособителен отговор.

При децата с церебрална парализа обикновено са засегнати горните слоеве – превключваемост и разпределяемост . Някои от тези деца много трудно преминават от една дейност към друга, особено ако са брадипсихични (със забавени психични функции). При други деца споменатите слоеве не са изградени, а при трети - проблемът е още по- дълбоко разположен – в ядрото на вниманието, т.е. при концентрацията и устойчивостта. Често децата с церебрална парализа имат стеснен обхват на вниманието. 

Наличието на Дефицит на вниманието в някои случаи може, да се съчетава с хиперкинетичност, проявяваща се със свръхактивност, неустойчивост, бърза смяна на една дейност с друга, импулсивност. 

Проблемите във вниманието често рефлектират върху способността за зрително-моторна координация, психомоторна скорост и всички останали когнитивни функции, защото липсва стабилна основа, върху която да се изграждат.

   Следващият по степен на важност психичен процес е паметта. При него се възприема, запечатва, съхранява и възпроизвежда минал опит.

Компонентите на паметта са: фиксация, ретенция и репродукция.

Трудности при овладяването на учебния материал при децата с церебрална парализа можем да очакваме, когато паметовите следи са слаби, а паметта е механична и краткотрайна.

Освен това евентуални допълнителни усложнения могат, да се очакват и при затруднения в слуховата и вербалната памет.

При някои от децата страдащи от Церебрална парализа, могат, да се наблюдават проблеми при генерализирането на придобит опит и пренасянето му в нова ситуация.

   Друг когнитивен процес, който може да бъде нарушен е мисленето. Той е процес, който разкрива съществените признаци и връзки на предмети и явления от действителността. В процеса на възрастово развитие мисленето преминава през следните етапи: конкретно мислене, нагледно-действено, нагледно-образно и абстрактно-логическо мислене. Характерно тук е, че всяко предходно ниво подготвя настъпването на следващото.

Нерядко при децата с церебрална парализа се демонстрират нарушения в мисловната сфера, проявяваща се със затруднена гъвкавост на мисленето, затруднено разбиране на основната мисъл, относителна ограниченост на асоциативни връзки или затруднения в разбирането на сложни логико-граматически структури и категории. При други се наблюдават затруднения, при установяване на причинно- следствени връзки и брадипсихичност. 

Мисленето често е нагледно-образно и немалко от децата рядко развиват достатъчно добре логическата и абтрактната степен на мисленето.

Освен това може, да се наблюдават трудности при способностите за анализ, синтез, сравнение, класификации или по-сложни аналогии. Често при такива деца се наблюдава и затруднена гъвкавостта на мисленето.

Интелект – в зависимост от степента и локализацията на лезиите и засегнатите центрове в мозъка, интелектуалното функциониране при деца с церебрална парализа може, да варира от различни степени на умствено изоставане през задръжка в психичното развитие до интелект, който е напълно в норма, спрямо календарната възраст.

При деца с церебрална парализа пространствената ориентация също може да бъде нарушена. Те могат да изпитват затруднения, при следването на по-сложни инструкции или при възпроизвеждането на пълната точна последователност при извършване на даден по-сложен двигателен акт. При някои от тях може да се наблюдават проблеми във времевата ориентация - например, да бъркат дните на седмицата, месеците в годината или да се затрудняват при разпознаването на часовете и др.

Нарушената пространствена перцепция оказва влияние и върху времевата ориентация. Отделни аспекти на времевите измерения и най-вече на тези, които са свързани с времевата последователност и периодичност може, да се възприемат изкривено. 

Комбинацията от недостатъчно добра координация и затруднения в способност за планиране, може да доведе до нечетливо написана страница, в която думите прескачат от ред на ред, в полетата на страницата, или една върху друга.

Често са налице трудности в зрително-моторната координация, проявяващи се с проблеми в перцепцията на зрителни конструкти, изявени чрез рисуване, чертане, писане. Това се характеризира с несъответствие по големина със стимула, нецентрираност в перцептивното зрително поле, персеверации на отделни елементи, опростяване, изкривяване и др. Често особено затруднени се оказват фините зрително – моторни диференцировки, които имат важно място при овладяване на процесите четене и писане.

При работа с деца 

с различни форми на церебрална парализа може, да се наблюдават следните обучителни трудности:

  • Деца със спастична дипареза – те имат добро вербално мислене, което като цяло е в норма за календарната възраст. Вниманието им е с добра концентрация и устойчивост. Паметта им в повечето случаи е в норма за възрастта. Тези деца обаче често имат трудности в пространствените представи, по-конкретно в пространствения гнозис и праксис. Освен това те са с нарушена фина моторика, която е следствие от засягане на общата моторика. 

  • При хиперкинетична форма на церебрална парализа са налице: затруднена зрително-моторна координация, забавена психомоторна скорост и комбинаторна способност, може да изпитват затруднения в концентрация и устойчивостта на вниманието, или нарушения на езиковото и говорното развитие.

  • Хемипаретична форма на церебрална парализа – често са налице затруднения в образното и речево мислене, нарушения във времевите категории, пространствена и конструктивна диспраксия, нарушена фина моторика.

  • Атаксична форма на ЦП – сериозни затруднения се срещат при възможността за достатъчно добра преценка на силата и посоката на движенията, диспраксия, затруднена фина моторика. Паметта и вниманието могат да варират по отношение на нормата.

  • Най-осезателни са трудностите при децата с квадрипареза, тъй като спецификата на синдрома и степента на двигателните дефицити предполага силно ограничение в двигателните им възможности, поради което по-финни моторни действия като писането им "на ръка" са ограничени.  При тази група деца, може да се наблюдават следните затруднения: по-забавена психомоторна скорост, сравнително по-лесна уморяемост, обусловена от постоянния мускулен спазъм, засягащ голяма чест от мускулните групи затруднената диференциация в активирането на всяка от тях, по отделно. В някой случаи, може да бъдат на лице не добре изградена схема на тялото, пространствени нарушения, речеви и езикови нарушения или нарушения в компонентите на вниманието. 

  • При смесената форма на ЦП се наблюдават затруднения и нарушения във всички досега изброени сфери на когнитивните процеси, които водят до съответните проблеми в обучението.

   ВАЖНО Е, ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ :

Кривата на психологичния профил на деца с ЦП е много разнообразна, неравномерна и различна и зависи от мястото и степента на увреда. Всеки случай е индивидуален като проблематика и има характерна специфика и многообразност. За това,

тук сме се постарли, да разгледаме всички възможни проблеми, препятстващи, оптималното провеждане на ефективен обучителен процес.

Което НЕ значи, че те непременно, ще се наблюдават във всеки конкретен случай❗

За това и специалистите са изработили толкова богат набор от различни специализирани тестове за психодиагностика.

Едни от тях обследват училищната готовност и зрялост (т.е. предпоставките за обучение по четене,писане,смятане, общо езиково развитие и фина моторика). Това са Гьопингенски тест, тестовете на Бижков и скринингови методики. 

Други тестове обследват висши корови функции (гнозис, праксис и реч). 

С трета група тестове се обследва интелекта и се прави психологичен профил на детето. В тази група влизат стандартизираните тестове на Рейвън и Векслер.

Съществува и още една категория тестови методики, която се използва за изследване на личностовите особености и взаимоотношенията в семейството.

Динамиката в психо-социалното развитие е в пряка зависимост от ранната диагностика и адекватната терапия. Клиничните проявления се редуцират в значителна степен от приложената корекционна терапия.

Какво представлява 

корекционна терапия?


Това е процес на изготвяне на ИНДИВИДУАЛНА ТЕРАПЕВТИЧНА КОРЕКЦИОННА ПРОГРАМА, за конкретното дете, подпомагаща неговото обучение, който е съобразен както с проблемните области и индивидуалните му потребности от подкрепа, така и с неговите силни страни и потенциал. 

В корекционната програма са включени: психолог, логопед, специален педагог, Монтесори терапевт, учители, родители. и други специалисти, при нужда. 


Източник : по м-ли на cpcentresof-bg.com

неделя, 23 август 2020 г.

Сензорна интеграция - що е то?

                         


            Много хора с аутизъм, освен че имат предизвикателства в други области, 
са и свръхчувствителни или недостатъчно чувствителни към светлина, шум и допир. 
Възможно е те да не могат да издържат звука на тенджера под налягане или, от друга 
страна, трябва да клатят и дори да се наранят, за да бъдат напълно наясно с телата си. 
        Тези сензорни разлики понякога се наричат ​​"нарушение на сензорната обработка" 
и те могат да бъдат лечими със сензорна интеграционна терапия. Сетивната обработка включва поемане на информация чрез нашите сетива (докосване, движение, обоняние, 
вкус, зрение и слух), организиране и интерпретиране на тази информация и отправяне на смислен отговор. За повечето хора този процес е автоматичен. Хората, които имат разстройство на сензорната обработка (SPD), обаче, не изпитват тези взаимодействия по същия начин. SPD влияе върху начина, по който мозъците им интерпретират информацията, която влиза и как реагират с емоционални, двигателни и други реакции. Децата с аутизъм се чувстват така, сякаш непрекъснато са бомбардирани със сензорна информация. Сензорната интеграционна терапия е по същество форма на трудотерапия, включваща специфични сензорни дейности, за да помогне на детето да реагира по подходящ начин на светлина, звук, допир, миризми и други входни данни. Интервенцията може да включва люлене, четкане, игра в топка и цяла редица други дейности. Резултатът от тези дейности може да бъде по-добър фокус, подобрено поведение и дори понижена тревожност. Сензорната интеграционна терапия е по същество форма на трудова терапия, включваща специфични сензорни дейности, за да помогне на детето да реагира по подходящ начин на светлина, звук, допир, миризми и други входни данни. Интервенцията може да включва люлене, четкане, игра в топка и цяла редица други дейности. Резултатът от тези дейности може да бъде по-добър фокус, подобрено поведение и дори понижена тревожност. Сензорната интеграционна терапия е по същество форма на трудова терапия, включваща специфични сензорни дейности, за да помогне на детето да реагира по подходящ начин на светлина, звук, допир, миризми и други входни данни. Интервенцията може да включва люлене, четкане, игра в топка и цяла редица други дейности. Резултатът от тези дейности може да бъде по-добър фокус, подобрено поведение и дори понижена тревожност.

            Изследователите са открили, 

че нашата сетивна нервна система 

включва следните седем сетива.


        1. Зрение / визуално - Този смисъл помага 
да се интерпретира това, което 
виждаме чрез цветове, форми, букви, думи, 
цифри и осветление. Този смисъл е важен 
и за нас, за да осмислим невербалните сигнали 
и да следим движението с очите си, 
за да гарантираме, че се движим безопасно. 
Хората, които трудно обработват визуални 
стимули, имат затруднения с организирането 
на визуална информация. Те имат проблеми 
с филтрирането и разграничаването между 
необходимата и ненужната информация.

        2. Звук / аудио - Този смисъл функционира, 
за да ни помогне да интерпретираме това, 
което чуваме и честотата на определен шум или шум. 
Ние не само чуваме звук, но мозъкът 
цели да осмисли звука и да разбере речта. 
Човек, който изпитва затруднения при обработката 
на тези стимули, затруднява филтрирането на важни 
слухови данни и фонов шум. 

Този човек също ще изпитва затруднения 
с вниманието, лесно ще се стресна и трябва 
да му се казват указания многократно.
        3. Докосване / тактилен - Усещането за допир 
помага за това как реагираме на физически стимули 
чрез рецепторите на нашата кожа. Помага ни да намерим 
мястото, където усещаме физическо усещане в тялото си и 
да определим между „безопасно” и „опасно” докосване, 
както в обикновения пример за докосване на печката на детето. 

Човек, който се бори с тактилната обработка, може неправилно 
да тълкува лекото докосване като отрицателно и опасно, когато 
всъщност няма заплаха за безопасността. 

Човек може да стане по-разтревожен от този смисъл и може 
да отговори с борба или реакция на полет и да се отдръпне, 
когато леко докосне рамото.
        4. Вкус / вкусови качества - Целта на вкуса е да 
идентифицира какви видове храни харесва човек 
и кои храни са опасни или храни, които трябва 
да стоят настрана. 
Човек, който затруднява управлението на това усещане, 
вероятно ще бъде „придирчив ядец“ и може да има 
предпочитания не само към вкуса, а към текстурата 
на храната.
        5. Мирис / обонятелни- обонянието се счита за 
най-старата система в мозъка, тъй като е свързано 
с нашите спомени и емоции. Въвеждането на миризма 
може да накара човек да почувства комфорт или 
тревога, в зависимост от миризмата.
       6. Вестибуларна система - Вестибуларната система 
функционира, за да помогне на тялото да поддържа 
равновесие и да бъде наясно къде се намираме в космоса. 
Тази система работисъс слухова и зрителна обработка във връзка 
с баланса, вниманието, контрола на очите и координацията. 
Хората, които имат затруднения при интерпретирането на тази 
информация, могат да се натъкнат на нещата повече и могат 
да бъдат етикетирани като „тромави“. Те могат да се насладят 
на люлеещи се занимания, танци и скокове.
        7. Проприорецепция - Проприорецепцията се отнася 
до начина, по който интерпретираме връзката и енергията 
между всяка отделна част на тялото. 
Децата със SPD изпитват затруднения при навигацията къде 
се намират мускулите и ставите им, дали частите на тялото им 
са отпуснати или са в напрежение и как различните части на тялото 
реагират на външни стимули. 
Те могат да търсят дейности като скачане върху мебели или здраво 
хващане на нещата. Възможно е да имат затруднения да се обличат, 
да завържат обувки или да знаят колко трудно / меко да отварят
и затварят врати около къщата.

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...