За нетолерантността в социалните услуги и нетолерантността към социалните услуги

Скъпи приятели,
Последните няколко седмици в центъра на общественото внимание влезе една тема, която не мога да подмина безучастно, не само защото е свързана с родният ми град, но най-вече за това, че пряко касае професионалната ми ангажираност и отговорностите, свързани с нея.
Изключително много се говори по казусът с Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „Хризантема“ в Габрово.
Чух и прочетох много мнения, но малко наистина обективни и конструктивни позиции, на специалисти, запознати със методиката и начина на фунциониране на услугата, изключая няколкото наистина садържателни участия на г-жа Весела Банова, която е един от хората, които са възможно най-запознати с целият процес на деинституционализация и свързаните с него предизвикателатва, и позициите на още един двама колеги, за което изкрено ги адмирирам!
Искам дебело да подчертая, че нямам ни най-малка идея да оправдавам нечие недопустимо поведение и отношение към дете, още повече ако то е със специални потребности и малко или много не носи отговорност за собствените си постъпки! Както каза вице премиера и бивш кмет на Габрово –Томислав Дончев, „човечността , не може да бъде сведена до обикновена процедура“, защото човечността е първото и може би главно изискване, когато става въпрос за работа в сфери като здравеопазване, социални услуги и образование!... 
Първият въпрос който изниква, е защо и как изобщо информацията стигна до широката общественост и какво е в нейната основа - междуличностен конфликт между служителите в центъра?... и поради каква причина, „оператора“, в продължение на две години безучастно е наблюдавал поведение, което сам е преценил като недопустимо, вместо да се намеси още в момента регистриране на подобен факт ?... По собствените й думи, социалната работничка, заснела кадрите, е искала да има доказателства за неприемливото поведение на колегите й за пред „отговорните служби“!... и така, две години?!... Докато я уволнят! .... (У мен лично, се създава усещане за опит за манипулация, шантаж и отмъщение, което е най-меко казано нелицеприятно, особено когато става дума за хора ангажирани в хуманитарна дейност! )
Следващият въпрос е , дали това, което виждаме, е наистина онова, което се е случило?... Най-лесният начин за манипулиране на една информация, е представянето на личната гладна точка , за обективна истина и на личното мнение, за факт, като се извадят части от информацията, които да подкрепят тезата ни извън общият контекст на ситуацията (контекст който в случая включва неща като споделеното от други служители от екипа, че конкретната дама е имала конфликт с голяма част от тях.., както и че е играла роля в подбуждането на децата-клиенти на центъра към действия, които да провокират афект у обслужващите ги колеги от екипа!... (На колко от нас, не се е случвало, да загубят контрол в състояние на афект, скъпи приятели? ) 
Намалената критичност към ситуацията, нагледно-действеното мислене, доминирането на възбудите над задръжните механизми (т.е заниженият самоконтрол) и изпълнението на прости инструкции, зададени от значим за тях възрастен, който са приели за авторитет, това са отличителни характеристики за доста от състоянията при децата с проблеми в развитието. Всичко това, ги прави изключително лесна мишена и оръдие, за изпълнение на определена цел!... Това поставя доста нови въпроси, свързани с обективната истина и „същинската предистория“, свързана с така поднесената ни информация, както и за ролята на всеки от участниците в нея! ... И дали наистина децата, са единствената жертва?... 
Да за едно дете, което не познава стойността на парите (което е факт при много от децата с интелектуално задържане), те са просто хартийки.. Хартийки, които много от тях обичат да късат, като една от стереотипните им форми за автостимулиране... За притежателя на парите обаче, това са неплатените сметки и парите за храната на собствените му деца!!!...
Така че, скъпи приятели, Много Моля, Не приемайте безкритично информацията, която ви се поднася! За това сме големи и разумни хора. Да помислим, преди да размахваме пръст! Истината може да бъде показана по стотици начини!... 
Повтарям отново, Не оправдавам никой!
Просто Призовавам, да не прибързваме да съдим преди да сме помислили и да сме си задали някой резонни въпроси!? Не на мен!... Не на някой друг!... Отговорете си честно сами , на себе си ! 
Да, категорично е недопустимо, прилагането на каквато и да било форма на насилие и дискриминация, особено към дете! Без значение дали има или не задържане в развитието и специални потребности! ... Как обаче , самите ние възпитаваме децата си!?.... В общество, в което шамарът все още е приеман за "нормално средство за възпитание“, а похватите на Макаренковската възпитателна система все още не са напълно отживели; в ежедневие, в което всички сме преуморени и изнервени до краен предел, какви са собствените ни възпитателни стратегии!?..
Бих искал да попитам онези, които толкова бурно роптаят и сочат укорително с пръст:
Знаят ли те самите от опит, как се обгрижва дете със специални потребности !?...
Знаят ли какво е, да си ръце, крака, а често и език, на дете с двигателни проблеми, което е изцяло зависимо от тяхната грижа!?... А , ако е с множество увреждания!?...
Знаят ли как се отглежда дете, което не осъществява контакт!?... Което живее „извън настоящото време и място“, затворено в собственият си самотен свят!
Грижили ли са се лично, за дете с хиперкнетичен синдром, което не се задържа повече от две минути на едно място и да речем , в ранна утрин откриват, че е „развихрило творческото си въображение“ из цялата стая... със собствените си фе**лии !?...
Случвало ли им се е , да овладяват човек в състояние на афект, който не се контролира по никакъв начин !?.... А , ако този човек е дете в тяло на възрастен, значително по-едро и по силно от тях!?.. ( Само искам да вметна, че над 90% от обгрижващият персонал в повечето социани услуги са жени! )
А , ако изпадналите в афектна криза са повече от един?!.... А ти си сам или най-много , с още един колега и трябва освен да предпазиш от самонараняване и успокоиш въпросните деца , да предпазиш и останалите 12-14 !?....
Не, в никакъв случай не искам да пропагандирам, колко е тежка грижата за тези деца, които порастват само на ръст и на възраст! ( Всяка работа е, въпрос на личен избор!)
Просто искам, онези които упрекват, да си представят собствените си реакции в подобни съвсем реални ситуации от ежедневието, преди да размахат възмутено и съвсем „социално желателно“ пръст!?
Скъпи приятели, не знам колко от вас, (освен колегите, които занм, че със сърце работят с такива деца, за което ги адмирирам!) са запознати с условията в някогашните ДДЮ и "Домовете" за деца със специални потребности лишени от родителски грижи, или в ДМСГД, ДДЛРГ или останалите Защитени, преходни и други жилища и прочие видове социални услуги, или с типовете "потребители" (мразя тази дума), за които е предназначена всяка от тях; или пък със спецификата на особените състояния на тези потребители; с методиката на работа във всяка от тях и типа грижа, която се полага за настанените деца и младежи! 
Работя с деца в риск от студентството си преди 16-17 години. Познавам всяко от местата от които идват нашите деца и младежи, за които сме единственото семейство! Знам какви бяха, когато дойдоха и какви са сега, защото част от работата ми е да оценявам и подпомагам тяхното развитие! Смея да твърдя, че познавам еднакво добре и приемна грижа и грижата в Резидентната такава! Познавам голяма част от услугите и като професионалист и като потребител!.... Знам много добре, колко трудно е да се подбере, мотивира и задържи наистина качествен персонал за последните, при това, за минималната работна заплата!..
Знам също, колко В ПЪТИ ПО- ТРУДНО е, да се намерят Приемни родители, за деца със специални потребности, особено ако са с тежка патология, каквито са нашите! ... За осиновяване, изобщо да не говорим! ... Поне, не от българи ! ...
Един от големите проблеми в работата деца със специални потребности и порасналите такива, е не толкова самото естество на тяхното обгрижване, нито комуникацията с тях, а фактори като качеството на междуличностните отношения, устойчивостта на стрес и подкрепа вътре и отвън на самият екип!
Основният проблем във ВСЯКА предлагана социална услуга , когато става въпрос за качество и стандарти на предлаганата грижа се свежда до качествен подбор, предварителна и текуща подготовка на обгрижващите, и тяхната обща и персонална подкрепа в цялостния процес на извършване на услугата! 
И това важи за абсолютно ВСЯКА социална услуга, без изключение!!! А 99% от организацията и мониторинга на тези дейности, се извършва от почти едни и същи специалисти в Общинска администрация и държавна администрация. 
Дори при наличие обаче на всички горни условия и добър мениджмънд, не е изключено, някъде, някой да " прегори" или да се случи инцидент, който медиите да превърнат в сензация! 
Много Моля, винаги се старайте да избягвате Обобщенията! Частният случай не значи задължително, система! Подхода "всички са маскари“, не помага на никого!
Преди време, се случи трагичен инцидент с участието на дете, за което се предполагаше, че е със специални потребности, чуха се възгласи „Спрете Приобщаващото образование!“... След това излязоха публикации със спорни данни за инциденти при „Приемната грижа“, реакцията отново беше спонтанно отхвърляне на полезността на услугата!... Сега е на дневен ред, Резидентната такава !!! ... и детските градини !!!?
Къде все пак , е позитивната информация, за нещата, които се случват с нашите деца!!!?
Всяка от услугите за грижа има своите придимства и слабости, за това се допълват! Въпросът не е, коя, как и защо да закрием, а как да повишим качеството на грижата във всяка от тях в името на децата!
Моля, не толерирайте никое насилие, но се опитайте да бъдете толерантни и да уважавате усилията и труда на хората, работещи със сърце в социални услуги! Вярно е! Пукнатини и грешки има в цялата социална система, на почти всеки от етапите на формиране и предлагане на различните услуги и на почти всяко от нивата им на управление! Нито подбора, нито управлението, обучението, мотивацията и подкрепата зависят от служителите, независимо каква е услугата! 
Накрая, бих искал да се обърна още веднъж към хората с нравоучителнят тон и да ги попитам: Колко пъти дойдоха при децата, за които сега са толкова „загрижени“!? Просто за да се позабавляват заедно с тях!?.... Колко пъти искрено се поинтересуваха, дали те имат нужда от нещо и с какво могат да помогнат!?... Колко пъти, не дръпнаха собствените си деца, когато са отишли съвсем спонтанно и непредубедено да поиграят с „онези специалните“!?... Как приеха факта, че в групата или класа на детето им ще има такова „специално“ дете!?..
ЗАЩОТО ИМЕНО В ТОВА Е СМИСЪЛА НА ПРИОБЩАВАНЕТО !!! 
Имено в това, проличава Личното Отношение!!!
Защото децата имат нужда от други деца, без значение дали са СЪС или БЕЗ някакви специфични особености!!!!
ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО В СВОЯТА УНИКАЛНОСТ и всяко заслужава , да бъде прието такова!
Аз знам отговорите на горните въпроси и като родител на дете със специални потребности и като приемен родител, и като професионалист и настойник на децата в „разширеното ни семейство“.
Те всички, са мои деца! 
И ако всеки от нас, намери за себе си, своите отговори! ... Може би , отношението към „Различните“ и към хората, които се грижата за тях, толерантността и приемането им, ще преминат на друго ниво !!!!!
Защото хората със специални потребности са също ХОРА !!! 
Те са неделима част от Общността и заслужават да бъдат приети такива каквито са и да живаят достойно, в съответствие със тези си специфчни потребности и личен потенциал ! А Общността сме всички ние , ЗАЕДНО !!! И отношението на Общността е Личното отношение на ВСЕКИ ОТ НАС !!!
Единственото към, което призовавам е, да подхождаме като етични и разумни зрели хора, да мислим и да се стараем, да сме обективни, да сме толерантни и да не бъдем крайни!
Благодаря предварително!

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2

снимка:demotivatori.ru

            1. Повишаване на родителската компетентност

 Повишаване на родителската компетентност по отношение на емоционалната и социална интелигентност, на ефективното общуване и активно включване на родителите в този процес, с приоритет насочени към връзката и участието на бащата, който традиционно в българското семейство играе слаба роля. Подобна програма Вече се реализира от Асоциациа „Анимус”.

   2.По-активна работа на Училището, другите ангажирани институции и неправителственни организации, относно повишаване информираността на младежите по отношение, познаване различните форми на тормоз и насилие и стратегията за справяне с тях

      За прекратяване и промяна на деструктивният насилнически модел е изключително важна позицията на жертвата на насилието спрямо това – дали ще го приеме, защото „не е добър и заслужава да бъде наказан”‘ или ще влезе в позицията „аз съм добър и заслужавам да бъда щастлив” и последващата мотивация за промяна.и намирането на специализирана помощ и подкрепа в това начинание.

    3. Внасянето на яснота по отношение работата на психолога, песихотерапевта и психиатъра и регулиране дейността на психолозите

     Изключително важно във връзка със справянето с проблема с агресията е да се изяанят няколко въпроса по които все още съществува явно неразбиране дори в средите на специалистите в сверата на Образованието и Социалните дейности.

Първият въпрос внасянето на по-голяма яснота в обществото, по отношение спецификата на работата на специалиста Психолог, Психиатъра и Психотерапевта в процеса на идентифициране и справяне с различните форми на душевно страдание конкретните им проявления изобщо.,.Внасянето на яснота по отношение на целевите групи и проблеми , с които работи всеки от тези специалисти и участието им конкретно с този процес.

Второ , ясно  регламентиране  дейността на психолозите.

  4. Да се разбере, че проблемът за справяне с агресията и насилието сред младежите е комплексен и се изисква, също така комплексен подход и екипна работа за решаването му (тясно взаимодействие между, семейството, училището и специалистите в ангажираните с това институции )

       И трето поред, но може би от най-голямо значение особено при работата по проблема с насилието и агресията сред младежите. ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ПСИХОЛОГА ИЛИ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТНИК, КАТО СПЕЦИАЛИСТИ. НИТО Е ПРОБЛЕМ, САМО НА УЧИЛИЩЕТО , КАТО ИНСТИТУЦИЯ . Това е комплексен проблем и изисква изключително тясна взаимовръзка и екипна работа между всички ангажирани специалисти в сверата на образованието, социалните институции и здравеопазването. Както каза наскоро г-жа Весела Банова (психолог и психоаналитик с дългогодишен опит в помощщта на хора с душевно страдание и Методически директор на Сдружение „Дете и пространство“) в едно интервю свързано с агресията сред младежите. „За целта е необходимо училищните психолози да работят не под ръководството на Директорите на училищата , а в организирани междуинституционални екипи ”

        Темата с агресията и насилието днес у нас е изключително пространна, но преди да приключа, бих искал да ви върна отново на караткият списък с новни в началото и във връзка с някои други нашумели публично вълнения свързани с „опасността” от децата със специални потребности напоследък.

В един единствен случай от изброените, новината е свързана с младеж , извършител, който СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е със специални потребности. Подчертавам, се ПРЕДПОЛАГА, но не е диагностициран.

От прегледа, който си направих труда да извърша върху новините свързани и с така ширко коментираният трагичен случай, с убийството на единадесет годишното момиче, аз лично., никъде не попаднах, на информация за недвусмислено доказателство, че младежът обвинен за виновен Е със специални потребности. Освен в една от новините, в която се казваше, че адвоката на защитата, ще подаде молба за експертиза, поради съмнение, че младежа не носи отговорност за постъпките си, което както знаем е рутинна процедура на защитата при подобни наказателни дела, за избягване на наказателнаотговорност на обвиняемия. В няколко от новините обаче имаше информация, че 15 годишният младеж е завършил осми клас на общообразователно училище. Как тогава за всичкото това време никой от специалистата работили с него не е забелязал нищо?....Просто се питам!!!!.
      Истината е, че децата със специални потребности е почти изключено, да изпаднат в непровокирана агресия. В случаи на такива актове, те почти винаги поради някаква външна или вътрешна за организма причина, са се почувствали застрашени и агресията е реакция на самозащита. 
Това може да е някакъв неидентифициран шум, образ или усещане.
Може да е болка или дискомфорт, която те не могат да локализират или да си обяснят... 
Агресивният или автоагресивен акт, може да е начин, да привлекат вашето внимание, което не намират друг начин, да привлекат. 

Както и друг път съм споделял, проблемът е в това, че в над 90% от случаите на насилие, при извършителите не е диагностицирано някакъв вид абнормно душевно страдание. Тоест, те са свързани с различни видове социална патология и девиации на поведението (например: алкохолни или други зависимости ) или са обикновени хулигански или престъпни прояви и това е много по-плашещо.

9 основни причини за насилието в училище - Отново за агресията и насилието с "други очи" - Част 1

                                         Снимка; hsdi.org

Автор: Ивайло Апостолов

 Насилието много често може да бъде 

"отчаян вик за помощ". 

Краен опит на израз на безсилие и 

липса на визия за друга алтернатива и изход.

       Агресияте и Насилието като социален феномен са един все по-често срещан проблем в наше време.

Ученик остана без далак след побой в училище,

Над 400 случая на насилие над медици

Нараства агресията в училищата

Жена осъдена след побой над учителка

Диеректор на училище обвинениен в блудство с ученичка

Син алкохолик спуква от бой майка си, бащата не издържа и го уби счук

Млад мъж преби възпитателка в център за деца в Смолян

Ученик преби учител с кол в Садово

Връщат 3000 отпаднали ученика отово в училище

200 000 са отпадащите от училище

      Това е само бегла ретроспекция  на част от новините свързани пряко или косвено с прояви на насилие само в една от националните медии. И то, само през последните две седмици. Мисля че те не просто говорят, а направо крещят достатъчно красноречиво, за това, колко наболял е този проблем.

       Агресия и Насилието, като нейно конкретно проявление в обществото е имало и ще ги има в богатата палитра от разнообразни форми - домашно, емоционално, сексуално, институционално, насилие на работното място. Но за да не се превърне насилието наистина в епидеия, крайно наложително е:

 първо - да се научим да го разпознаваме

 второ - да не оставаме безучастни, когато сме свидетели на такова...

Кои са причините?

       1. Общото психическо и емоционално претоварване от ескалиращият стрес и напрежение в ежедневието

       Ежденевието днес е изключително емоционално предизвикателство за всеки от нас. Несигуността за утрешният ден; перманентният стрес от прекалено динамичният живот, претоварен със най-разнообразни стимули от всякакъв вид; напрежението на работното място; работата, която изцежда последните ни сили; липсата на възможност за адекватна почивка и все по-честото емоционално прегаряне; неудовлетворяващото заплащане и още , и още...

       Всичко товаа неминуемо рефлектира върху нас и първо се отразява на взаимоотнношенията ни с хората, които са ни най-близки.– нашето семейство.. 

  

    

         2. Народопсихологията на българина

       За много  хора в България домашното насилие или насилието в партньорската връзка е ежедневие. По данни на асоциация „Имаго” 1 милион от близо 4 милиона българи са жертва на тормоз вкъщи /изследването е от 2015г/, като за 30% от жертвите тормозът продължава средно по 10 и повече години. Пореди това обаче, че традиционно българското семейство е затворена общност на авторитарен патриархат, и някой от формите на насилие се приемат за нормални, околните, а в много случаи и самите партньори не идентифицират насилието като такова и дълго време не го признават, дори пред самите себе си.

    3. Недостатъчната емоционална интелигентност и липсата на ефективна комуникация в семейството

       Според специалистите от асоциация „Аниомус”, един от главните проблеми за нарасващата агресия сред децата е това, че не са се научили да идентифицират чувствата си, да говорят за тях и да ги изразяват по-адекватен начин, което е пряко следствие от неефективна комуникация в семейството. Обикновено, този процес започва около третата година от развитието на детето, когато то започва да осъзнава, че има собствено, автономно тяло и започва развитието на неговата личност.

   Една от основните причини за това е, наличието на свръх авторитерни и контролиращи родители, или свръхангажирани „отсъстващи” физически или емоционално такива, които и в двата случая са съпътствани от липсата на чувство за внимание, топлота, обич и загриженост от страна на родителите, която усещат деца. От друга страна, същата тази липса много често или изобщо не се осъзнава от родителите или ако се осъзнава се компенсира със материална свръх презадоволеност или прекалено либерално възпитание. При всички случаи обаче, крайният резултат, най-често е липса на доверие, отчуждение и липса на респект от всякакви авторитети. Или търсене на авторитети и модели за подражание извън семейството, които най-често са негативни.

 

        4. Нагативните поведенчески модели и опит в семейството

     Ако едно дете види и понася насилие в своето семейство, ако родителите се бият или злоупотребяват с алкохол, то това дете обикновено възприема себе си, като лично отговорно и виновно за това.. Затвърждава се усещането ”аз не съм добър”, което продължава през целият му живот след това.     

     Неефективните взаимоотношения между децата и родителите или фиктвните такива, оставят неизлечим отпечатък върху взаймоотношенията бъдещите интимни връзки на детето, като възрастен и дори върху самият избор на партньор.

      Наблюдаването и усвояването на негативни поведенчески модели, в които присъстват различни форми на насилие, повлияват не само върху личният им избор на „роля” в бъдещите им взаимоотношения и върху често преждевременото, често твърде прибързано встъпване във връзка, само за да се спасят от „отровните” взаимоотношения със своите родители. При това създавайки си фикс идеята, да изградят една „идеална връзка”, различна от тази, на която са били свидетели.

      В крайна сметка обаче, те все пак или възприемат ролята на доминиращия родител, именно защото са се зарекли, никога повече, да не бъдат в позицията на жертви, или пък ролята на жертвата, тъй като не могат да се избавят от твърде дълбоко вкорененото у тях чувство на вина още в биологичното им семейство и придружаващото го усещане за заслужено възмездие.

    Тоест, здравословните, доверителни, пълноценни и ефективни взаимоотношения и общуване с родителите, са предпосавка за изграждане на спокойна, сигурна, уверена в себе си, пълноценна личност на подрастващия. Тогава авторитета на родителите е достъпен и подпомага активно изграждането на пълноценните взаимоотношения и личност на детето. Така то усвоява правилни и здравословни модели на поведение и взаимоотношения с околните. Това е една прекрасна превенция на агресията и насилието сред подрастващите.

    5. Липса на механизми за здравословно изразяване, трансформиране и освобождаване.на натръпаното вътрешно напрежение и агресия (Сублимация)

     Друга причина за ескалирането на агресията е, че много често липсват механизми за здравословно й изразяване и освобождаване. В такъв случай, има голяма опасност, тя да се пренасочи върху други, външни обекти, които имат по-малко значение и от които децата изпитват по-малко страх и респакт;

Така насилието излиза извън дома и става „видимо”

      Емоционалната и психична свръхнатовареност на съвременото ежедневие, която засяга всички ни, се отразява изключително силно върху формиращата се и неукрепнала личност на подрастващите, особено в периода на пуберитета, когато, е подсилена от експлозията от хормони и промяна на рефарентните „значими други”. За това свидетелства и нарастващият брой депресии, панически атаки, алкохолна и друг тип зависимости, при подрастващите във все по-ранна възраст.

       6. Девалвация на ценностите, както и липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани.

      Девалвацията на ценностите и погрешно изградените ценностна система и приоритети; липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани (като полиция, правосъдние, училище и т.н) е не по-маловажна причина за блоакиране на механизмите на задържане и контрол на агресивните пориви и ескалиране на първоинстинктните афективни реакции на агресия.

           7. Чувстовто за безнаказаност и липса на последствия

      Създалото се у детето чувстовто за безнаказаност и липса на последствия от неговите негативни прояви; както и подкрепата от страна на родителите, като демонстрация на някаква криво разбрана родителска загриженост, дори ако постъпката на детето е меко казано неприемлива. Това е още  една от причините за детската агресиа, която не е без значение

          8. Не достатъчно адекватното отношение на училището

      Още един проблем, пряко свързан насилието сред младежите, който споделя колежката Катя Кръстева – психолог и психотерапевт към асоциация Анимус  е, не достатъчно адекватното отношение на училището към подобен род прояви. Случайте свързани с агресия и насилие се омаловажават и се толериреат прекалено дълго, което изключително много утежнява нещата, споделя терапевта с 20 годишен опит в работата с деца и семейства в риск.

    9. Мултиплициране на нарастващ брой деца, за които образованието, респективно възпитанието, не са ценност и приоритет

     Не случайно в списъка с новини съм включил последните две, тъй като то те разкриват още една не маловажна причина. Спред една голяма прослойка от населението у нас нивото на образование, възпитание и интелектуално развитие е изключително ниско. Сред него , но не само, статута и авторитета на училището е нищожен. Освен това, когато нивото на мислене е примитивно, реакциите на човека също са примитивнии първосигнални. Задържните процеси и контрола са изключително слаби. Тоест, когато разумът не намира аргументи, силата на аргументите, се заменя с аргументите на силата и реузлтата е агресия и насилие.

        Какъв е изхода?

  Виж:

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2