Бъдете любвеобилни и загрижени!

Автор: Ивайло Апостолов

Не се уморявайте да казвате на детето си, че го обичате, че е най-ценното и най-важното за вас и най-вече, да му го показвате. Не се уморявайте да бъдете нежни и грижовни. Независимо дали детето ви е „специално” по „онзи начин” или е всяко друго „нормално” - уникално само по себе си дете. То има нужда да знае и най-вече, да чувства че е ценно и обичано, че се гордеете с него и го подкрепяте безрезервно.
Не оставяйте детето да предполага, че го обичате! Но въпреки, че няма да се умори да го чува постоянно, особено от вашата уста, то има нужда най-вече , да го чувстеа. Разумът и емоциите са две независими "инстанции", а децата са все още предимно емоционални същества и имат преди всичко нужда, да преживяват и съпреживяват нещата, които им се случват.

 Няма неподходящо време и място , да сме любящи, доверяващи се, толерантни, загрижени и подкрепящи един към друг. И най-вече към децата си!Те ще имат нужда , да чуват и чувстват това, през целият си живот.(При тийнейджърите обаче, въпросът с демонстрирането на чувства от страна на родителите е малко по-различен..)

Любовта и позитивната нагласа досега не са навредили на никого.(Освен ако не прераснат в свръх обгрижване, което вече не е форма на любов , а на стремеж за контрол. Тогава децата ви има опасност да станат, разглезени, самоценни и егоистични манипулатори. Мярката винаги е важна, но липсата е пагубана...)

Ако вашето специално дете е в „спектъра” и е превъзбудено добре може да му се отрази , ако го прегърнете и приберете ръцете му към тялото, така то се чувства по-малко „разпиляно” и е по-вероятно да се успокои. Често много успокояващо при превъзбуда на децата с такова състояние, действа и галенето по гърба директно върху кожата. Това разбира се, не са универсални решения за всяко дете и всяка ситуация. Вие все пак най-добре познавате собственото си дете, просто го наблюдавайте внимателно как реагира в различни ситуации и търсете повтаряемостт. За децата „в спектъра” са характерни стереотипиите в различни сфери. Тъй като това състояние на духа е характеризира с усещане на разпокъсаност на тялото, разпиляност и обърканост , както навярно повечето от вас, които са родители на тези уникални деца знаят, така наречените „котви” (тоест наличието на познати предмети, повтарящи се , стереотипни действия, рутинни поредици от действия, ритуали или изрази), са много важни за техният душевен комфорт и спокойствие. Изрично подчертавам, да знае и да чувства, обичта ви, защото първото е свързано с разума , второто по-важното, с емоциите основно предизвикани от физически усещания от вашите ласки  .

Не позволявайте на диагнозата, да сложи рамка на вашето дете, на семейството и на живота ви!!

Снимка: Thinkstock

Автор: Ивайло Апостолов

 Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.

В медицината  Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.

Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени, 
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с  този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни! 
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него.... 
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.

Вие и детето ви заслужавате много повече!!!

Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете. 

Помнете, не се лекува диагноза! Лекува се конкретното дете. Мненията и работата на специалистите са една малка, макар и наистина съществена част от вашата и на детето ви реалност. Всичко останало е обаче е вашата любов и отдаденост и воля за успех!

 Разберете какво прави детето ви щастливо и откривайте нови и нови начини , да му го давате. Рано или късно, то също ще ви изненада приятно и ще ви направило щастливи.

Ако вярвахме на диагнози и се съобразявахме само и единствено с тях, синът ни трябваше да лежи в леглото и да „гледа в точка”. Слава Богу, в него има живот за поне за дузина така наречени „здрави” , „нормални” деца и не се страхува да се опитва да се конкурира с тях.

Малка приказка за кукувиче..

Автор: Ивайло Апостолов

Когато разбра, че майка му просто го е оставила да се излюпи в лястовичето гнезда, макото кукувиче разбра, защо изглеждаше по-различно. Сърцето му се разтуптя така силно,че щеше да изхврукне от гърдите му, а хиляди въпроси, се блъскаха в черепната му кутия като пеперуди, затворени в бъркан. В този миг в него се биеха толкова много и разлчни емоции-гняв, омразз, обида, тъга...Идваше му да троши и крещи,..но още след първата счупена чиния, погледът на малкото кукувиче, срещна очите на майката лястовица, изпълнени с дълбока тревога, искрено притеснение истрадание. Тогава то изведнъж си спомни... Спомни си всеки миг на любов и грижа... спомнни си неизменната подкрепа и всеотдайност на лястовица и... извднъж гневът в сърцето му са изпари и то се изпълни единствено с благодарност. То благодари на сътбата, за щастието, да попадне точно тук, точно сега, защото тогава разбра.... Истинският родите е не родителят по кръв, а родителят по призвание. Не тъгува!.. Не дей да виниш!.. Казваше му лястовицата. Кукувиците са просто такива. Понякога просто се плашат от безкрайната отговорност. Друг път, искат за децата си най доброто, а не вярват, че иманно те са тези, които могат да им го дадат!...

Родителството е странно нещо...То е уравнение с безброй неизвестни за всеки от нас. От друга страна, появата на дете окончателно затръшва под носа ни вратата на детството. В такъв момент на лутания на разума добрият родител просто се оставя на сърцето да го води, защото всяко дете, заслужава да бъде обичано.

Каквото и да ви говорят, Приемното родителство, както всяко друго е Мисия.

Мисия е, защото не можеш да приемеш детето в дома си, без да си го приел в сърцето си. Мисия е, защото  когато го приемеш в сърцето си, оставаш неотлъчно до него ден и нощ, 24 часа, 365дни в годината. Без отпуска и без почивен ден. Мисия е , защото за разлика от останалите, за повечето от нашите куковичета, ние сме първото семейство, което познават , и когато дойдат в гнездото ни, душите им винаги носят отпечатъка на тяхното минало.

Мисия е, защото, когато си отлитат, както всяко друго дете, отнасят със себе си и частица от теб и ти оставят по частица от себе си, а въпросите и сътресенията от раздялата оставят малко горчивият вкус на притесненията за тяхното бъдеще.... и така всеки път.

Просто отговорността е много по-голяма.