Защо нарушенията в детското развитие трябва да бъдат идентифицирани навреме?

 

        В някои случаи, проблемите в развитието на децата са видими още от раждането, при други обстоятелства се изисква по-дълго време, за да се установи, че детето не се развива адекватно за възрастта си. За това, е наистина важно, да се наблюдава развитието на детето в отделните свери, през периода на ранното детство и при някакви съмнения, да се консултирате със специалист. За това, днес ще ви предложа една статия за това защо за важно навременото идентифициране на нличието наевентуални проблеми в тази наока и кои са индикаторите, които могат, да ни ориентират, за наличието на проблем.

👥👥👥

              Няма универсално решение, което да помага при всички деца със затруднения в развитието. Причината за това е, че всяко дете е уникално, то се учи, расте и се развива по свой начин, със свое собствено темпо, с характерните единствено за него силни и слаби страни. Всеки терапевтичен план трябва да взима под внимание тази уникалност и да се фокусира върху индивидуалните нужди на детето.

Когато детето расте и се развива, то усвоява различни умения, например да ходи, да се усмихва или да маха с ръка за довиждане. Съществуват вариации на възрастта, в която е обичайно да бъде усвоено дадено умение и това е съвсем нормално, понеже развитието на всяко дете следва свой собствен ход. Нарушенията в развитието се наблюдават при деца, които не успяват да усвоят конкретното умение в нормалния възрастов диапазон. Понякога, поне първоначално, е много трудно да се определи дали забавянето е маркер за дълготрайно нарушение (увреждане) или детето ще успее да навакса забавянето и да настигне своите връстници.

В първите години от живота на детето най-общо могат да се обособят пет групи умения, които определят областите на развитие. Нарушенията в развитието могат да се наблюдават в една или в повече от тези области:

• Обща моторика: използват се големите мускулни групи и е свързана с умения за сядане, стоене, ходене, бягане, поддържане на баланс, промяна в позицията на тялото и др.
• Фина моторика: свързана е с движенията на ръцете и пръстите и с умения като хранене, рисуване, писане и много други.
• Речево развитие: свързано е с речта, езика на тялото и жестовете, разбиране за вербалната и невербалната комуникация на другите.
• Когнитивно развитие: включва познавателни умения например за учене, мислене, решаване на проблеми, разсъждение, запаметяване и др.
• Социално и емоционално развитие: свързано е с взаимоотношенията с другите, взимодействие с тях и разбиране за емоционалните състояния.

Обикновено има възрастов диапазон от няколко месеца, в който се очаква детето да усвои дадено ново умение. Пример за това е нормалният диапазон за прохождане между 9 и 15 месеца. Ако детето на възраст от 20 месеца все още не ходи, това може да се счита за забавяне в развитието. Нарушението в една от областите на развитието е вероятно да бъде съпътствано и от нарушения в други. Например, ако детето има затруднения в речевото развитие, може да се наблюдават и затруднения при социалното и познавателното развитие.

Как се диагностицират нарушенията в развитието?

Нарушенията в развитието могат да бъдат трудни за диагностициране. Има два типа тестове, които могат да бъдат използвани – за скрининг на развитието и за оценка на развитието.

Скринингът на детското развитие може да бъде приложен от различни специалисти – педиатър, детски психолог, логопед или специален педагог. Той има за цел да идентифицира дали детето е усвоило специфичните за възрастта основни умения или има индикации за проблеми в развитието. В най-общи линии специалистът задава въпроси на родителите за развитието на тяхното дете, влиза в контакт  и играе с него, за да изследва как то комуникира, как се държи, как се движи и т.н. На базата на тестовете за скрининг на детското развитие не може да се постави диагноза. Ако резултатът от теста предполага, че детето има някакво нарушение, то трябва да бъде насочено към по-детайлна оценка.

Оценката на развитието изследва в дълбочина уменията на детето и може да бъде администрирана единствено от квалифицирани специалисти. Ако нарушението се наблюдава само в една област, детето се насочва към съответния специалист. Това може да бъде логопед, ако се наблюдават затруднения в речевото развитие. Понякога е необходимо с детето и семейството да работи екип от специалисти, а резултатите от изследването подпомагат изготвянето на терапевтичния план.

Терапевтичните програми имат най-голям успех, когато се прилагат в по-ранна възраст. Родителите на деца, които имат притеснения за развитието на своето дете би било добре да потърсят специалист своевременно.

Какво се случва, когато се идентифицира нарушение в развитието на детето?

Прогресът в усвояването на умения зависи до голяма степен от правилното идентифициране на причините, които водят до нарушенията в развитието, както и от специфичното съчетание на силни страни и предизвикателства пред детето. Някои деца може да настигнат връстниците си, докато при други уврежданията могат да засегнат и живота им като възрастни. Дори и при тежки състояния, подходящата подкрепа може да допринесе за по-добро функциониране и независимост.

В някои случаи, проблемите в развитието на децата са видими още от раждането, при други обстоятелства се изисква по-дълго време, за да се установи, че детето не се развива адекватно за възрастта си. Услугите за ранна интервенция са насочени към деца в първите етапи на тяхното развитие, обичайно от раждането до около три годишна възраст. Подходящата терапия е изключително важна в тези ранни етапи, понеже детето учи и се развива с най-голям размах и има най-висок потенциал да превъзмогне затрудненията именно през тези първи няколко години.

Услугите за ранна интервенция третират специфичните затруднения в развитието и могат да бъдат насочени към:

• Психотерапия;
• Поведенческа терапия;
• Терапия на речевите умения;
• Адаптиране на средата и развитие на практически умения за самостоятелен живот;
• Семейно консултиране и развитие на родителски умения;
• Физиотерапия и рехабилитация;
• Медицинско лечение;

Интервенцията може да се изразява в предписването на очила на две годишно дете със зрителни затруднения или пък изготвяне на комплексен план за физикална терапия за дете с церебрална парализа. Целта винаги е да се помогне на детето да постигне максимума на своите възможности за функциониране в семейството и в обществото.

Източник: https://hestiabg.com/

По материали от: My Child Withut Limits

Анималотерапия - лечебната сила на животните

Снимка: verywellfamily.com

Терапия с домашни животни
Терапия с коне
Терапия с делфини
Терапия с хелминти
Лечение с пчели
Терапия с риби
Терапия с пиявици
Анималотерапията, известна още като зоотерапия, представлява диагностика или лечение на различни медицински състояния с помощта на животни. По същество, анималотерапията е общо понятие, включващо всякакъв вид терапия, основана на ефекта на даден животински вид или животински продукт. Някои терапии, като терапията с домашни любимци разчитат само на присъствието на животното, за повлияване на състоянието, други, използват животинска отрова с лечебна цел (змийска отрова, пчелна отрова).

Терапия с домашни любимци
Терапията с домашни животни се основава на взаимодействието между обучени животни и хора с цел подпомагане на лечението. Целта на терапията е домашният любимец да помогне на пациента да се възстанови или да се справи с определен здравен проблем или психично заболяване.

Кучетата и котките са най-често използвани в този вид терапия. Благодарение на съществуващата връзка между хората и животните, домашният любимец може да подпомогне физическите, социалните, емоционалните и когнитивни функции. Освен че котките и кучетата имат успокояващ ефект върху някои хора, контактът с тях и милуването им може да помогне за развитието и подобряването на фината моторика. Други ефекти от терапията могат да включват:

Подобряване на двигателната способност;
Намаляване на тревожността или самотата;
Подобряване на вербалната комуникация;
Развитие на социални умения;
Терапията с домашни любимци може да бъде от полза при:

пациенти, подложени на химиотерапия;
пациенти в напреднала възраст;
страдащи от болест на Алцхаймер или болест на Паркинсон.
ветерани с посттравматично стресово разстройство
жертви на инсулт или пациенти подложени на физиотерапевтични процедури за възвръщане на двигателните способности;
пациенти с нарушено психично здраве.
За да бъде оптимално ефективна и пълноценна, терапията с домашни животни се прилага само от специалист в областта. Първата стъпка от терапията е правилният подбор на домашното животно. Типът, породата, размера, възрастта на животното и естественото му поведение се подбират в зависимост от конкретното заболяване и състояние.

Какви може да са страничните ефекти от терапия с домашни любимци?

Терапията може да предизвика нежелани реакции при хора страдащи от алергии към животински пърхот или към животните като цяло. Най-големите рискове от терапията са свързани с безопасността и хигиената. Поради това, преди да бъде включено в терапевтична програма, животното трябва да отговаря на някои критерии:

Да бъде обстойно прегледано от ветеринарен лекар, който да потвърди, че не страда от никакви болести и са му извършени всички задължителни имунизации;
Да се поддава на обучение и контрол;
Да бъде специално обучено според конкретните специфики на терапията;
Да му бъде направена оценка на темперамента и поведението;
Да отговаря на прегръдки и ласки от непознати
Да не се стресира от подлоги, инвалидни колички, медицинска апаратура или бързи и хаотични движения.
Да притежава маркировка или идентификационна яка, отличаваща ги като „специално”.
За благоприятния изход от терапията е от изключителна важност и подхода към животното. Не бива да се допуска посегателство или злоупотреба. Обикновено, терапията се провежда като кучето или котката се водят при пациента при всеки сеанс, но в някои случаи те могат да станат притежание на пациента. Това крие риск от проблеми със самочувствието, когато очакванията са били нереалистични, а понякога смъртта на такива животни предизвиква огромна скръб и чувство за вина при пациентите.

Животните, участващи в терапиите могат да бъдат специално развъдени за тази цел, да бъдат от породисти спасителни групи, дарени от частни лица или приюти.

Какви резултати може да се очакват от терапията?

Посредством подобна терапия може да се постигне намаляване на сърдечно-съдовите реакции към стрес. Това се дължи на процес, наречен „комфорт контакт”, основаващ се на създаване на безусловна връзка между хората и животните, при която чрез докосване на животното настъпва релаксация. Често останалите членове на семейството, наблюдаващи отстрани терапевтичните сесии докладват, че се чувстват по-добре след посещение на животните в дома им.

Терапия с коне
Терапията с коне (хипотерапия) може да помогне на деца и възрастни с двигателни нарушения. Конят прави над 110 вибрационни движения в различни посоки, които се предават на ездача, поради което терапевтичната езда оказва биомеханичен ефект върху човешкото тяло. По време на движението си конят предизвиква леко затопляне (нормалната телесната температура на коня е с около 1.5 - 2 градуса по-висока от човешката), масажира мускулите на краката и тазовите органи и увеличава притока на кръв в долните крайници. Ездитните коне могат да помогнат за подобряване на баланса, координацията и мускулният тонус. За да запази човек равновесие на седлото, е необходимо да заеме правилна позиция и да извършва добре координирани и синхронизирани движения. Това ангажира голям брой мускулни групи по тялото, които не са активни при ежедневните дейности. Освен това, конната езда стимулира развитието на фините двигателни умения, постоянството, подобрява хармоничното възприемане на живота и света при пациенти с различни психични разстройства.

Хипотерапията е от особено значение в рехабилитацията на деца с церебрална парализа. Терапевтичната езда намалява повишения тонус и увеличава мускулната сила, намалява степента на пареза и генерира двигателна активност.

Хипотерапията е ефективна и като спомагателен метод за възстановяване от различни травми, операции, както и заболявания на ставите и гръбначния стълб, особено в последните етапи от възстановителния период, когато е необходима повишена мускулна активност за възстановяване на мускулния тонус. Други показания за хипотерапия включват:

Нарушена поза;
Сколиоза (1-2 градуса)
Неврози
Остеохондроза;
Хипертонична болест на сърцето (клас 1-2);
Спондилоза (1-2 градуса);
Афазия;
Умствена изостаналост;
Бронхиална астма (лека форма);
Аутизъм;
Артрит и артропатии във фаза на дългосрочна ремисия;
Следоперативно възстановяване на двигателната активност;
Заболявания на вътрешните органи без обостряне (заболяване на белия дроб, чревни заболявания, ендокринни и метаболитни);
Неврози и нервни разстройства.
Терапия с делфини
Терапията с делфините намират все по-голямо значение при редица заболявания. Тя е била използвана като терапевтичен подход за увеличаване на говорните и двигателни умения при пациенти, диагностицирани с увреждане в развитието, емоционални или физически смущения. Предполага се, че безусловната любов и подкрепа предоставяни от делфините към хората могат да повлияят на деца и психично болни пациенти като им помагат да се научат да се доверяват. Смята се, че делфините притежават емоции, подобни на човешките и са в състояние да повишат самочувствието, социалните умения и академичните постижения при деца и възрастни.

Терапията се провежда в специални басейни с отглеждани на закрито или полузакрито делфини и специално обучени терапевти, които помагат на пациентите (най-често деца) да плуват, докосват, хранят или потупват животните и същевременно, работят върху специфични области като речта, поведението и двигателните умения чрез персонализирани програми.

Все още продължава изследователската дейност върху конкретния механизъм на действие и лечебен ефект, но някои от хипотезите са:

Терапия в приятна обстановка - контактът с делфините предизвиква дълбока емоционална реакция и освобождаване на дълбоки чувства и емоции. Смята се, че децата са по-отзивчиви към терапията, тъй като поставени в приятна обстановка, те са по-мотивирани да изпълнят задачите си и отделят по-голямо внимание на терапевтите. Също така се предполага, че делфините могат да усетят увредените области и физически травми в човешкото тяло и мотивират децата да използват именно тези части от тялото си.

Звук - според защитниците на тази теория, плуването с делфини може да предизвика физиологична клетъчна и тъканна промяна в организма, тъй като делфините притежават естествен биосонар и излъчват ултразвукови вълни, като по този начин се ориентират в пространството (процес означаван като ехолокация). Звуците излъчени от делфините са толкова силни, че могат да причинят „кавитации” (кухини) в молекулярната структура на течностите и меките тъкани, а сигналните честоти могат да имат значително влияние върху мозъчното развитие. Обмисля се също и възможността сонара на делфините действително да предизвиква оздравителен процес чрез увеличаване на Т-клетките и ендорфините.

Други данни сочат, че по време на терапевтичните процедури с делфини настъпва много добра комуникация между лявата и дясна страна на мозъка, което по същество е рядко неврологично състояние, свързвано с повишено съзнание и способност за учене.

Сред наблюдаваните ефекти на терапията с делфини са:

Силна емоционална промяна;
Успокояване;
Подобряване на комуникацията;
Повишена концентрация;
Увеличаване на доверието и самочувствието;
По-добра координация;
по-добре функционираща имунна система.
Подходящи за терапия с делфини са състояния като:

Аутизъм;
Синдром на Даун;
Неврологични нарушения;
Дефицит на внимание и хиперактивност;
Изоставане в развитието;
Облекчаване на болките и травмите на гръбначния стълб;
Мускулна парализа;
Депресия;
Говорни проблеми.
Терапия с хелминти
Лечението с хелминти (вид чревни паразити) е експериментален подход към терапията на някои автоимунни заболявания, астма, алергии и възпалителни процеси. Различни изследвания сочат, че контролираното въвеждане на внимателно подбрани, малки, доброкачествени чревни организми, като например анкилостоми или трихуриди, може да възстанови баланса на имунната система на гостоприемника и да потисне развитието на някои заболявания, поставяйки ги в ремисия.

Хелминтната терапия е проучена за приложение на редица заболявания, включително алергии, астма, диабет тип 1, улцерозен колит, болест на Крон и множествена склероза. Обикновено заразяването се осъществява посредством инжектиране на яйца на паразита. Смята се, че при пациенти с болест на Крон анкилостомите може да намалят автоимунния отговор на организма и по този начин да намалят инфекцията на стомашно-чревния тракт. Някои изследователи смятат, че тъй като днешните деца не са изложени на паразитни заболявания както е било в миналото, честотата на заболявания като болест на Крон при възрастни се е увеличил. Лечения като терапия с анкилостоми сега са необходими за възстановяване на естествения автоимунен баланс на организма. Все още обаче се провеждат различни проучвания и изследвания, целящи да намерят хелминти (паразити), които да имат минимални странични ефекти с множество предимства. Като странични ефекти на терапията с анкилостоми може да се наблюдават кожни проблеми, диария, анемия и загуба на тегло, които обикновено се наблюдават при по-тежки инфекции. За да се компенсират тези ефекти, е необходимо допълнителна медикаментозна терапия. Например, ако е налице анемия, трябва да се приемат добавки с желязо.

Някои видове паразити пък са изключително полезни при зарастване на рани. Хранейки се с мъртва тъкан, те са изключително ефективни за лечение на гнойни и гангренясващи рани, при което се запазва изцяло здравата тъкан около и в раната.

Лечение с пчели
Лечението с пчели и пчелни продукти (апитерапия) е вид зоотерапия, основаваща се на предположението, че съединенията в пчелните продукти може да лекуват различни заболявания. Към нея спадат лечението с прополис, мед, пчелно млечице, цветен прашец, суров мед, пчелна отрова, ужилване от пчели и други.

Практикуващите апитерапия твърдят, че пчелната отрова съдържа противовъзпалителен агент, който облекчава хроничната болка и може да се използва за лечение на различни заболявания, включително няколко типа артрит, неврологични нарушения, множествена склероза, болки в гърба, мигрена и някои кожни заболявания като екзема, псориазис и херпес. Обичайната терапия с пчелна отрова използва живи пчели, които жилят пациента на специфично място като процедурата се повтаря през определен период от време. Може да се използват и инжекции. Повечето изследвания на пчелната отрова са фокусирани върху употребата й като имунотерапия за предотвратяване на алергични реакции към ужилване от пчели, въпреки че редица изследвания са проучвали противораковите ефекти на някои съставки на пчелните продукти като прополис и мелитин.

Прополисът е естествено вещество, произвеждано от пчелите за покриване на вътрешността на кошерите си. При изследвания върху животни, някои от съставките му са показали антиоксидантни и противотуморни свойства, но все още липсват данни за тестване при хора.

Мелитин е основен компонент на пчелната отрова. Според някои изследователи, мелитинът показва активност срещу раковите клетки, ин витро.

Други, най-популярни форми на апитерапия са лечение с мед и прашец. Те най-често са под формата на таблетки, прах и инжекции. В Китай, суров мед се използва за директно нанасяне върху кожата при изгаряне, като антисептично и болкоуспокояващо средство.

Апитерапията крие и някои рискове от нежелани ефекти, като остри алергични реакции към ужилване или остър астматичен пристъп, при хора с алергии към мед. Хората с отслабена имунна система също трябва да бъдат внимателни за консумация на мед, тъй като в него може да се съдържат някои бактерии или гъбички.

Ефектите на пчелната отрова върху бременността също не е добре проучена. Жените, които са бременни или кърмят, трябва да се консултират със своя лекар, преди да използват това лечение.

Позовавайки се само на този тип терапия и отхвърляне на конвенциалната медицинска помощ при рак може да има сериозни последици.

Още факти за терапията с пчелни продукти може да откриете в следната тема: Апитерапия-лечебната сила на меда.

Терапия с риби
Друг вид зоотерапия включва използването на риби, които имат успокояващо влияние и способност да почистват кожата. Този вид терапия се означава като ихтиотерапия и може да се прилага успешно при различни кожни състояния и заболявания като екзема, псориазис, дерматит и други. За същността на терапията с рибки може да прочетете в Рибките, които лекуват псориазис.

Терапия с пиявици
Лечението с пиявиците също е широко разпространен метод на зоотерапия. Хранейки се, те излъчват антикоагулант (противосъсирващо вещество), което е от огромна полза при хирургични процедури в областта на очите, където кръвосъсирването би могло да причини загуба на зрението. Повече информация може да откриете в Хирудотерапия - лечение с пиявици.

Автор: д-р Албена Ройдева
Източник: Framar.bg

Арт терапия или как изкуството лекува

Снимка: onefuturecollective.org

Арт терапията е вид психотерапевтична терапия, която дава възможност за участие в творческо, невербално изразяване чрез използване на художествени материали. В основата на арт терапията е използването на изкуството като средство за подобряване на комуникацията, намаляване на стреса и подобряване на психичното здраве.

От кога датира арт терапията?

Хората са използвали изкуството като средство за общуване и изразяване още преди хиляди години, а самата арт терапия се заражда около средата на 20-ти век, когато за пръв път лекарите отбелязват, че хората страдащи от психични заболявания, често се изразяват посредством рисунки или други произведения на изкуството. Тогава вниманието се насочва към възможностите за използване на изкуството като лечебна терапия.

Кога може да се използва арт терапия?

Арт терапията може да се използва за лечение на широк спектър от психични разстройства и психологически стрес. Често се съчетава с други форми на алтернативно лечение като групова терапия или когнитивно-поведенческа терапия. Сред приложенията на арт терапията са:

- Деца с трудности в обучението;

- Деца с поведенчески или социални проблеми;

- Възрастни, преживели тежък стрес;

- Психични заболявания;

- Мозъчно увреждане;

- Деца или възрастни преживели тежка травма;

- Хранителни разстройства;

- хора с хронични и сериозни заболявания като рак;

- Деца със синдром на Даун и заболявания от аутистичния спектър.

Как работи арт терапията?

Арт терапевтът може да използва различни методи в тази област, включително рисуване, живопис, скулптура, фотография, колажи, танцово изкуство, поезия и други. Пациенти, преживели емоционална травма, физическо насилие, тревожност, депресия и други психологични проблеми могат да бъдат подложени на подобна терапия у дома, в училище, обществени организации, болници. Фокусът в арт терапията е насочен към вътрешните усещания, чувства, възприятия и въображение, не върху впечатления и наблюдения във външния свят.

Арт терапията е начин за изразяване на конкретни емоционални или физически проблеми чрез изкуството. Не става въпрос за създаване на фантастични произведения на изкуството, а за изразяване на себе си по начин, който ще има положително влияние върху личностното израстване и развитие. Също така, тя подобрява сензомоторните умения, включително координацията око-ръка и сензорна стимулация.

Когато на деца се дава възможност да изразят себе си, те постигат истинско усещане за себе си и собствената си идентичност. Те са в състояние да оценят направения от тях избор, да установят предпочитания и да имат чувство за постижение. Всичко това затвърждават егото им и помагат да се изградят като осъзната личност.

Как протича арт терапията?

При първото посещение при арт терапевт, той ще зададе няколко въпроса за вашите проблеми и заболявания. След това ще изработи индивидуална програма за терапия, включваща честота и продължителност на всяка отделна сесия. Обикновено сесиите са с продължителност между 30 и 60 минути, като терапевтът може да насърчи и някои допълнителни занимания в домашна обстановка. Продължителността на терапията може да бъде със седмици или месеци. Понякога отделните сесии се провеждат в групова форма.

Важно е да се отбележи, че целта на терапевта не е да научи пациента да рисува или да прилага друг вид изкуство, а да го насърчи да развие доверието в себе си и да бъде по-самостоятелен. Смята се, че това ще се отрази и на общото благосъстояние и качеството на живот. Терапевтът е отговорен за създаване на безопасно и интересно място за работа и творчество. Понякога терапията може да доведе до някои много бурни и неприятни чувства. Но, ако това се случи в безопасна среда, с подкрепа на специално обучен арт терапевт, то обикновено има много положително влияние.

Арт терапия при рак?

Арт терапията при рак се прилага с цел подпомагане на това, хората да се чувстват по-добре, де се справят със страха и тревожността, да постигнат чувство за свобода и да подобрят самочувствието си. Арт терапията е полезна за хората с рак и техните семейства, за да изразят емоциите като гняв, страх и болезнени моменти.

Арт терапия е прилагана при деца и младежи, подложени на болезнени процедури за левкемия като биопсия на костен мозъка или лумбална пункция и е установено, че те са по-способни да сътрудничат по време на процедурите

Как да привлечем вниманието на детето към изкуството?

Изкуството трябва да е приятно изживяване, затова се уверете, че сте избрали забавна дейност, с която детето би се справило лесно.

Освен това, арт терапия може да се приложи и ежедневно у дома, за премахване на ежедневния стрес, негативни емоции, напрежение и други. Подходящи проекти са:

Арт терапия срещу стрес и емоции

- Направете си стрес-живопис. Изберете цветове, които представляват стреса и надраскайте нещо бързо. Това ще помогне за извличане на стреса и прехвърлянето му върху листа хартия.

- Сглобете си вестник. Може да си направите импровизиран вестник, в който визуално да изразите всички емоции и впечатления от деня си. В него може да съчетаете рисуване, създаване на колажи, поезия и други.

- Направете си кукла от чорап. Куклите от чорапи не са само за деца. Направете си своя собствена и изиграйте с нея сцени, които ви вълнуват.

- Линията като изкуство. Линията е един от най-простите и основни аспекти на изкуството, но тя също може да съдържа много емоции. Използвайте обикновена линия, за да изразите визуално чувствата си. 

- Изгответе пощенска картичка или писмо, което никога няма да изпратите. Ако сте силно разстроени или ядосани на някого, изразете това в писмо, като не е нужно да го изпращате.

- Създайте скулптура на гнева си. Може да направите това с пластелин или друг подходящ материал, чрез който да дадете физическо изражение на гнева си.

- Рисувайте в сърце. Нарисувайте си сърце, в което попълнете различните части с цветове, отговарящи на чувствата ви в момента.

- Нарисувайте планина и долина. Планината може да представлява времето, когато сте били щастливи, а долината, когато сте тъжни. Добавете различни елементи, които отразяват конкретни събития довели до тези емоции.

- Закачете емоциите си за балон. Отпратете отрицателните си емоции или разпространете положителните като направите чертеж или напишете бележка, която да ги отрази. Закачете бележката на балон и го пуснете във въздуха свободно.

Арт терапия за отмора

Изкуството може да бъде чудесен начин да се отпуснете, за целта може да използвате:

- Картина на музика. Пуснете си музика и рисувайте картина през това време. Това е чудесен начин да изразите чувствата си и просто да релаксирате. 

-Надраскайте нещо. Надраскайте нещо произволно, а впоследствие добавете различни цветове и превърнете драсканиците в нещо красиво.

Рисуване с пръсти. Това е забавление не само за децата, а и за възрастните. Нацапайте ръцете си с боя и направете нещо интересно върху лист хартия.

Използвайте цветове. Цветовете често са свързани с различни емоции. Изберете различни видове бои и цветна хартия и направете колоритна комбинация от цветове и материали.

Рисувайте в тъмното. Изгасете осветлението и рисувайте произволно върху листа. Не се опитвайте да прецените точно какво ще се получи и дали ще изглежда добре. Това може да бъде доста освобождаващо.

Арт терапия при щастие

Изкуството може да ви помогне да се справите с негативните емоции, но също така и да оцените и да се съсредоточите върху личното си щастие.

Нарисувайте си перфектния ден. Помислете за това, какъв би бил перфектният ден за вас и го изразете с рисунка. Какво ще кажете да се опитате да я направите реалност днес?

Вземете снимки на неща, които смятате, че са красиви – не е нужно някой друг да ги харесва. Съберете ги в колаж, който да поставите на видно място, за да ви напомня за красивите неща в живота. 

Създайте рисунка в комбинация с цитати. Съберете различни мъдрости и цитати и ги превърнете в нещо като визуално вдъхновение.

Работа по проект „мекота”. Използвайте само меки материи и обекти, които да включите в собствено произведение на изкуството. Може да използвате различни възглавници, плюшени играчки, одеяло и т.н.

Документирайте действия и постъпки, които не сте предполагали, че бихте могли да направите. Всички ние правим неща, от които сме се страхували дълго време или сме изпитвали несигурност. Документирайте всичко, което сте успели да свършите или да преодолеете. Може да го използвате дневник, снимки, рисунки и всякаква форма на изкуство, която да ви напомня за постиженията.

Направете си изобретение. Не е нужно това да бъде нещо твърде сложно или впечатляващо за околните. Идеята е да бъде нещо, което ви кара да се чувствате щастливи. 

Арт терапия чез портрети

Създаването на портрети е чудесен начин за опознаване на себе си и отношенията с околните.  

Създайте си бъдещ автопортрет. Това рисуване и оцветяване ще отрази начина, по-който се виждате в бъдеще.

Автопортрет върху плик. От външната страна на хартиен плик нарисувайте автопортрет, а вътре го напълнете с неща, които отразяват същността ви.

Изберете важните хора в живота си. Изберете хората, които са най-важни във вашия живот и създайте за всеки от тях уникално арт произведение. Това е чудесен начин да осъзнаете и потвърдите важните хора и да изразите благодарността си към тях.

Създадете си портрет, отразяващ промените у вас. Това ще ви помогне да забележите как сте се променили с течение на времето и да изразите това и визуално.

Създайте скица на тяло. Ако имате проблеми със самочувствието си, относно това как изглежда тялото ви, това може да е интересен начин, да видите дали вашите очаквания съвпадат с реалността.

Арт терапия при травма и нещастие

Арт терапията може да ви помогне да се справите с неприятни аспекти и преживявания.

Начертайте място, в което да се чувствате в безопасност. Светът може да бъде страшно място, но по този начин ще си създадете място, боядисано и украсено, така че да ви кара да се чувствате сигурни и уютно.

Създайте колаж от вашите притеснения – изрежете снимки от списания или вестници, за да изразите собствените си притеснения. 

Нарисувайте нещо, което ви плаши. Всеки се страхува от нещо и в този проект ще получите шанс да изложите страховете си на показ, което ще помогне за тяхното преодоляване. 

Превърнете вашето заболяване в изкуство. Създайте потенциално лице на вашата болест. Превърнете го в изкуство чрез различни цветове и щрихи.

Нарисувайте загубата си. Ако сте загубили някой, когото обичате или нещо, нарисувайте го и го оцветете. Поставете го на видно място. То ще ви кара да си спомняте за него, но същевременно ще помогне да се възстановите. 

Създайте мимолетно изкуство – Понякога е трудно да се разделяш с нещо, но този проект ще ви помогне да осъзнаете, че понякога красивите и хубави неща могат да бъдат временни. Използвайте материали като пясък, вода, варовик или хартия.

Арт терапия чрез колажи

Ако предпочитате да изрязвате и лепите, вместо да рисувате и оцветявате, този проект е подходящ за вас.

Създайте си мотивационен колаж. Съберете всички хора и неща, които ви мотивират и вдъхновяват. Поставете колажа на видно място и той ще ви помогне да работите по-усърдно за постигане на целите си. 

Създайте колаж от лица. Всеки човек носи някаква маска. Този проект дава възможност да изразите това, което е под вашата маска и да представите лицето си на света. 

Успокояващ колаж. Изберете снимки, които ви успокояват и ги комбинирайте, за да изработите красив колаж, който ще ви помага да се отпуснете. 

Колаж от картина. За да направите това, първо е необходимо да изготвите обикновена картина върху лист хартия. След това я скъсайте и залепете различните парчета по различен начин. Помислете за това как сте се чувствали, когато е трябвало да скъсате картината и коя ви харесва повече. 

Арт терапия за същността

Изследвайте себе си и разберете как виждате света чрез различни художествени проекти.

Направете снимки на добрите си черти. Уловете добрите си черти и ги съберете на едно място. Това ще ви помогне да изградите по-добра представа за себе си и да се оцените. 

Нарисувайте себе си като животно. Има ли животно, което чувствате най-близко до вашата същност? Нарисувайте го.

Създайте хронология на най-значимите моменти в живота си. Тази времева линия ще представлява историята на живота ви, с най-важните моменти в него, изразени визуално посредством снимки или рисунки.

Направете изкуство около пръстовите си отпечатъци. Вашите отпечатъци са толкова уникални, колкото сте и вие. Използвайте мастило и боя и създайте нещо красиво от това.

Нарисувайте себе си като дърво. Около корените отбележете нещата, които ви дават сила и добри качества, докато около листата – нещата, които искате да промените у себе си.

Напишете и илюстрирайте приказка за себе си. Ако можете да се поставите в щастлива ситуация, каква роля ще играете и как би се развила историята?

Създайте си собствен герб. Изберете символи, които представляват най-силните ви страни и изградете свой собствен герб. 

Нарисувайте комикс за смешен момент в живота си. Насладете се на моментите на лекомислие с това упражнения.

Създайте си собствена интернет страница. Уебсайтовете са съвременен и гъвкав начин за изразяване на себе си и това, което е важно за вас.

Арт терапия за благодарност

Тези проекти ще ви помогнат да се радвате на това, което имате и да изразите благодарността си за това.

Документирайте благодарността си визуално. За какво сте благодарни в живота си? Нарисувайте го или направете колаж от снимки, които да представят тези неща. 

Направете нещо за някой друг. Да помогнете на някой или да го направите по-щастлив е чудесен начин да се чувствате добре. 

Направете си котва. Нарисувайте или изработете котва, като я украсите с хората и нещата, които ви осигуряват стабилност. 

Нарисувайте карта на връзките си. Нарисувайте себе си в центъра на този проект, а след това отбележете как сте свързани с останалите хора от картата. Това ще ви помогне да се чувствате по-малко самотни. 

 Създайте снежинка от хартия. Напишете на нея с какво сте уникални. 

Арт терапия за ума 

Създайте изкуство от петно. Поставете капка боя или мастило в средата на лист хартия, след което го сгънете. Разгънете го отново и опишете какво виждате.

Карта на мозъка. Създайте си импровизирана карта на мислите, как се свързват една с друга и какво ги провокира. Това ще помогне да разберете как работи съзнанието ви. 

Нарисувайте мечтата си. Може да научите много от това, което става в мечтите ви. Направете си дневник на мечтите и ги използвайте за вдъхновение. 

Други арт идеи

 - Ако просто търсите нещо, което да ви даде възможност да се успокоите, може да опитате:

Използвайте естествени материали. Листа, пръчки, кал, глина и други естествени материали може да ви помогнат да се свържете с естествения свят и да изразите първичната страна от себе си.

 - Изградете си архетип. Това са поредица от проекти за изграждане на набор от модели или идеални примери, които ще ви помогнат да разберете как точно виждате света.

 - Направете изкуство от рециклирани предмети. Може да използвате стари предмети, които имат значение и стойност за вас и да ги превърнете в нещо ново и интересно. 

 - Работете в екип. Арт терапията може да е още по-вълнуваща, когато работите с подходящ партньор и да си сътрудничите за изработване на съвместни проекти. 

 - Използвайте различен обект като четка за рисуване. Дали това ще е нещо остро или нещо меко, направете си собствен инструмент за рисуване и изразете чрез него това, което чувствате.

 - Рисувайте върху прозорец. Прозореца ще ви позволи да видите света навън и да го направите такъв, какъвто бихте искали. Заличете нещата, които не харесвате и добавете нещо красиво и вдъхновяващо.

Автор: д-р Албена Ройдева

Източник: Framar.bg

Езикът - невидимият приятел, чието значение и подкрепа често не съзнаваме докато не я изгубим!

       Хората са социални същества и това че са се научили, да живеят и да се справят с проблемите като група, е една от най-силните им страни. Способност, която им е помогнала да оцеляват и да се развиват ЗАЕДНО. 
За да направят комуникацията помежду си по-ефективна, по-пълна, бърза и резултатна, те са измислили езика. Езикът е помогнал на хората също така и да пренасят информация помежду си  във времето и в пространството, както и да съхраняват или предават натрупаният опит, едни на други. Тоест, езика изпълнява особено важни функции, не само за оцеляването и развитието на общността като цяло, но и за развитието, реализацията, социализацията и интеграцията на индивида в нея. 
Липсата на език и възможност за комуникация, тотално изолира личността и я оставя в самота.

       Комуникацията е комплексен процес на едновременно,двустранно предаване (кодиране) и разбиране (декодиране) на определена обменяна информация между комуникатора и реципиента, като при директното общуване (вербално и невербално) двете страни участващи в общуването, се явяват почти едновременно и в ролята на комуникатор, и в ролята на реципиент.  И колкото по ефективна я комуникацията, толкова по-пълноценна е обратната връзка, която дава реципиента, на комуникатора.
Нарушенията в езика (речта) от страна на комуникатора, могат да са в процеса на разбиране на символното и смислово значение на информацията или в граматически правилното й формиране, от една страна, или в процеса на нейното формиране и предаване към реципиента/тите, от друга. 

       Нарушенията в процеса на Комуникацията обаче, никога не са едностранни.
Както сподели преди време един от лекторите на едно обучение, който дълго време е бил невербален - НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБЩУВА !
ИМА ХОРА, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОБЩУВАТ С ТЯХ, защото не се вписва в стандартната ни представа за общуване!
Така например, слепите общуват чрез браил, ако вербалното общуване е невъзможно. Глухо-немите, чрез жесто-мимика....
А когато и вербализирането и жесто-мимиката са невъзможни!?...

Представете си, че сте отличен ученик от например Зимбабве, който е на олимпиада по примерно Математика, в да речем Китай или Индия - Огромни страни, с по почти милиард и половина население всяка. По-малко от 10% от хората в тях обаче, говорят друг език, освен
родният си...

И така,представете си, че претърпявате тежък инцидент, при който е нужно целият
(включително ръцете и краката ви) да бъдете гипсиран
Така, че не можете да ги ползвате дори за Google translate.
Единственият ви документ за самоличност е бадж с имената ви и държавата, от която идвате.
( Онази, от "банановите републики ", 'дето още не са слезли от дърветата. Камоли, да знаят какво е образование и "цивилизация"! )

Представихте ли си го добре!?...

Сега помислете!!!

- Как ще преодолеете езиковата бариера и ще влезете в контакт с местните!?...

- Как ще обясните, кой сте, какъв сте и защо сте тук!?...

- И как ще ги убедите, че не сте "идиота" за който Ви мислят и притежавате потенциал, може би, дори и по-голям от повечето от тях!?...

Намерихте ли, решение!?...

Аз поне за сега, не!

Е, може би примерът ви изглежда твърде абсурден и краен!?
Но ще ви успокоя, че ситуацията е почти аналогична на положението в което се намират хората с тежки двигателни дефицити(ДЦП квадрипареза, тежка мускулна дистрофия и др.), при които поради спецификата и тежестта на увредата, е засегната и възможността за вербализиране, но интелекта е съхранен!
Тоест, увредата засяга основно праксиса и частично двигателния гнозис, но не и останалите когнитивни и мисловни процеси. Разбира се,има и немалко случаи, при които, от увредата е по-мащабна и засяга и други центрове, в следствие на което се проявяват и други дизфункции в развитието. Тук обаче, не става дума за тях.

Представете си, че Вие сте едно ясно съзнание, което
осъзнава,
възприема и преживява съвсем пълноценно всичко, което се случва със и около него...
Вие сте съзнание, което жадува да опознава, да учи и да общува, но сте затворени в тяло, което не Ви се подчинява!...
Тяло, което всячески Ви пречи, да изразите себе си и да получите онова, което искате!...
Вие,можете да съпреживявате емоциите на другите, но те вашите, не! Защото разбират  едва една незначителна част от тях. И тези емоции, се трупат във Вас, несподелени!...

За това, тези хора твърде често биват
подценявани!...Биват пренебрегвани!.. Биват ониществявани!... Защото поради неспособността си да ги разбират и поради липсата на достатъчна подготовка или адекватен за целта инструментариум за оценка, много специалисти ги оценяват неправилно!... А правилната диагноостика и оценка, са основата за правилният индивидуален подход за избор на точните видове и дозировка на терапии и обучение, чрез които да успеем, да извадим оптималното от наличният потенциал на конкретната личност. Ако не успеем да направим това, или обучаваният е претоварен и той или обучителят се демотивират, и се отказват. Или поради грешният избор на методики или недостатъчната и интензивност, се получава изоставане в отделни аспекти или в цялостното развитие на обучавания.  
Тъжната истина е, че има и такива "специалисти", на които просто им е по-лесно, да не си дават усилие, да излязат от зоната си на комфорт ... или не им пука! ( "Тия, така и така са безсловесни! Няма как да си кажат!..."). Има и такива, които поради прекомерното си самочувствие и увереност в собствените си способности, изместват фокуса на работата си с хората, които би трябвало да подкрепят, върху себе си и собствените си възможности за подкрепа, поради което допускат грешки! И това е фатално, за нуждаещите се!...
Доживотният затвор, е бледо подобие на живота на хората - затворници на собствените си тела!!!...

Представихте ли си го!?...

Почувствахте ли го!?...

Съмнявам се!

Но, искрено се надявам, поне да сте се замислили!!!

Невербалните хора, са "социално мъртви"!
- Те имат СОБСТВЕНИ НУЖДИ !...
- Те имат СОБСТВЕНО МНЕНИЕ !
- Те имат СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ ! Дори, СОБСТВЕНИ МЕЧТИ !
- Те могат да правят СОБСТВЕНИ ИЗБОРИ !
Но НЕ МОГАТ, ДА ВЗЕМАТ СОБСТВЕНИ РЕШЕНИЯ !!!
И то, само защото ние останалите, не можем да разберем начина, по който те общуват с нас, за да ни го кажат! (А често и дори не се опитваме!)
Защото ни е по-лесно, да вземаме решенията вместо тях, вместо да положим усилие!
Вместо, да излезем от зоната си на комфорт! ... От стереотипите, стигмите и предразсъдъците си!...
Вместо да разберем, какво всъщност искат те!...

Вярно, вече има системи за писане с поглед или с елементарен джойстик и дори, с директен умствен контрол!
Но те, все още са почти недостъпни за масовия потребител, също както екзоскелета ! И си остават в сферата на мечтите!
Докато истински нуждаещите се, си остават в масовия случай, неразбрани !...
Фрустрирани, ... разочаровани,... гневни и СТРАДАЩИ !

А, заслужават повече!...

Ние, заслужаваме повече!...

Защото "загубен в превода" може да остане някой бъдещ Стивън Хокинг, който споделя, че преди да намери начина си за комуникация, същобил смятан от много хора,
за умствено изостанал!..
Въпреки, че при него заболяването, в резултат на което загубва и възможността да говори и общува, не е вродено, а идва на една доста по-късна възраст.
От нас зависи, до голяма степен, доколко невербалните хора, ще бъдат разбрани !

От всички нас!

От доброто ни желание, мотивация и активност!...

Много често, хората с церебрална парализа са подценявани, тъй като сериозните дефицити в двигателната сфера, погрешно се приемат за интелектуално изоставане, което съвсем не е задължителна част от симптоматиката на синдрома. 
А поради спецификата на синдрома, много от стандартните методи и инструментариум за изследване на интелекта не са ефективни. Обследването зависи най-вече от компетенциите и подготвеността на специалиста. Особено, ако проблемите в праксиса, засягат и вербалността.
Въпреки това, при получаване на подходящи условия и подкрепа, доста младежи с церебрална парализа получават възможност, да завършат дори висше образование и на се реализират професионално. Понякога, макар и рядко, те и семействата им успяват, да намерят начин. 

Много по-често обаче, нямат този късмет!