ОБИЧАЙТЕ, ДОРДЕ СТЕ ЖИВИ

 

Със някой хора ни сближава разстоянието.

Със други ни разделя близостта.

Към Него ни въздига разкаянието.

А мерзостта, проваля в пропастта.

Любов и блага дума, ето пътя

прехвърлящ мостове един към друг.

А подлостта основите им мъти

Предателството ги разбива, като с чук.

Ръцете са спасителни въжета,

които хвърляме към падналият в кал.

когато грее истински сърцето

нетърсещо ни благодарност, ни похвала.

Раздаваш ли се, не дири изгода,

защото любовта е безвъзмездна.

Макар човека, да е хищник по природа,

без любовта безследно ще изчезне.

Защото тя е тази крехка нишка,

която спомня, че сме по подобие на Бога.

Без любовта, ще се стопим като въздишка

безследно и без смисъл в епилога.

За туй, обичайте дорде сте живи 

човека и живота, и доброто.

Само с любов, ще бъдете щастливи

и смислени, дори в праха по пътя към  Голгота.

Ивайло Апостолов 

25.03.2025

ЕДНА ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ, ДА ТЕ ЛЪЖЕ❗...

Една любов, не може, да те лъже.

Не дава и не иска оправдания!

Раздава се!.. Не чака, да си длъжен!...

В това е цялото очарование! 🎩

Една любов е щедра по природа.

Раздава се!.. Не е претенциозна!... Не изисква!

Една любов е ручей пълноводен

и напоява, без да те притиска. 

Една любов не те премазва като камък,

а като бриз планински те издига.

Като вълна, към теб се връща! Океан е.

Като вулкан е. Но и сгрява като пламък... 

И никога до своя край не стига!

Ивайло Апостолов 

02. 10.2023

( Вдъхновено от Надежда Тошкова ) 

НЕДАЙ, ДА МИ ГОВОРИШ ЗА ЛЮБОВ❗💕

 

Недей, да ми говориш, за любов!

Че любовта не е красиви думи.

Прегръдка е. Безмълвен благослов

и ласки нежни под сребристо пълнолуние.

Опора, щом загубиш почва под краката си.

Спасително въже над пропастта

и стълба, да достигнеш до мечтата си.

Спокоен пристан в океана бурен на страстта.

Недей, да ми говориш за любов!

Че думите са кухи и без смисъл

Ако в сърцето няма порив нов

и да обичаш сам не си орисан.

Любов е непрестанна нежна грижа.

Доброто в другия да уважаваш и цениш

и в рутината, да не спираш, да го виждаш,

когато еуфорията отшуми!

Когато страстите отдавна са утихнали,

да даваш цвят и топлина на дните сиви!

И в студ и в зной, един във друг притихнали,

да е достатъчно, за да се чувствате щастливи!

В триумфа на успеха и във мъката,

и в трудност или в среща след разлъката,

да знаеш, че дори и да си сам,

любимият те чака и е ТАМ, 

където най-жадуваш, да се връщаш.

Че твоят дом не е безлюдна мрачна къща!

Че даже с най-блестящият палат,

не би сменил вълшебният си свят

изпълнен със любов и Светлина.

Богатството не дава топлина.

Без чувство, лед са думите красиви.

Само с любов сме Истински и Живи!

Тя любовта си има свой език

и даже Най-големият циник,

прекланя се пред неговият зов. 

Недей, да ми говориш за любов!

Обичай, както можеш само ти!

Без думи, със сърце. Чета в очите ти.

Ивайло Апостолов

01. 10. 2023

МИЛО МОЕ ДЕТЕ

На моите любими деца

Мило мое дете, не унивай!

Спи спокойно и утре е ден!

Всяка нощ благодарен заспивай!

Всяко утро срещни окрилен!

Вярвай в хората! Вярвай в Доброто!

Всяка буря предхожда дъга,

Да е пъстър и смислен живота ни

му е нужна и щипка тъга.

Мило мое дете, не унивай!

Бил живота суров и жесток.

Знай Различно е всичко красиво, 

Няма знай, "захаросан" урок! 

Мило мое дете, вярвай в себе си! 

Не робувай на чужди очаквания! 

Смелост трябва в житейските ребуси. 

Никой крах примирен не оплаквай! 

Усмихни се и гледай нагоре! 

Неуморно преследвай мечтите си! 

Но пази в тебе светъл простора 

и вълшебството - Детското в дните си!

Всяко сбъдване, има цена

и не дават "безплатни обяди", 

а честта ни е само една. 

Всеки сам твори Рая и Ада си! 

Мило мое дете, не забравяй ,

гледай истина само в очите

друг в беда и без хляб не оставяй! 

Fair play не очаквай от ситите!

На приятели, гръб не обръщай! 

Прошка дай, но урокът помни. 

Знай Доброто и Злото се връщат! 

Благодарен бъди и цени.

Само радост и обич не стигат.

Малко трудност ни трябва, за хъс.

Малко сол и горчилка, въздигат ни

по-високо на мъдрост и ръст.

Малко болка, духът ни разбужда

и ни бута по-живи нагоре.

Щом притисне ни някоя нужда,

търсим чисто небе и простори. 

Пропастта само сочи ни пътя

към върха. Пепелището - Рая

А искрата Човечност, ще скътаме

най-дълбоко, предвкусили края!

За успеха кураж, мощ и скорост не стигат.

До върха и триумфа с упорство достигаш, 

щом не спреш и почтено се бориш на ринга. 

Маратон е живота, не го бъркай със спринта.

Мило мое дете, не унивай,

в блян за светлото Утре с нега

нито миг свойто Днес не проспивай!

Дай си щастие ТУК и СЕГА❗

Ивайло Апостолов 

10.06.2023

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА❗(Опус 51)

"Носете си новите дрехи момчета!"

Романтичен рефрен от отминали дни. 

Над нас замечтано, го нашепват дърветата...

Архаичен бил, казват. Аз се питам, дали!?... 

Носете си новите дрехи момчета!

Точно Днес ви прилича, с красиви души 

след своите мечти устремено, да тичате.

Поели ги в длани ( или пък почти ) !... 

Не казвайте "Щастие чака зад ъгъла"!

"Успехът се крие зад онзи завой!" 

С по-слънчево Утре и нас са ни лъгали.

А Днес е борба, да се готвим за бой!

Че Утре помнете е, тъй неизвестно! 

А Вчера е Минало, всеки го знае!

Грабнете мига и гмурнете се в него,

Бокала на Щастие ДНЕС изпийте до края!

Носете си новите дрехи, усмивките

зад маски лъжливи не крийте момчета!

Обичайте ДНЕС ! Забравете преструвките!

Щом някой си тръгне, след него не тичайте!

Носете в сърцето морал и достойнство!

Че днес много хора търгуват се ефтино.

Една Чест ни остана! Доброто, не воинства!

Но заспи ли, тогава Злото в робата негова шества!

Благодарност носете в душите си млади!

Носете и Обич, и Прошка,... и Грижа!

И тогава за вас, ще се пеят балади!

А децата ви Днес, ще живеят безгрижно!

Носете си новите дрехи, приятели!

Носете ги ДНЕС! ДНЕС бъдете Честити!

Ще пребъде Доброто, след всички предатели!

Както вечно след Зима, пак цъфват липите!

Носете си новите дрехи, момчета! 

Бъдете ДНЕС рамо, на вашите любими! 

Всяко ДНЕС, всеки миг от сърце ги обичайте! 

И ще сбъднете своето " и живели щастливи"!... 

© Ивайло Апостолов 

15.03.2023

ЖИВЕЕМЕ В АБСУРДНИ ВРЕМЕНА ❗

 Живееме в абсурдни времена.

Треперим, да не си одраскаме айфоните,

ала не трепваме, пред нас пребиват ли жена!

Не знаеме защо и как се кръстим пред иконите!

Живееме в безбожни времена!

Над вяра и морал, са интересите!

Парите пишат параграфа на закона!

И всичко върши се под масата и зад завесите!

Живеем в Нечовешки времена!

Парад на кича, пошлостта и на халтурата. 

Днес интересът управлява любовта!

Интелигентните са "пред амбразурата".

Апатията, пред Човечността ...

а посредствеността, командва гения.

Героите са кауза пердута! 

Страхливците и подлеците дават мнения!

Живеем в неморални времена.

Печалбата по-важна е от хората! 

Корупцията шества, пред Честта!...

Предателството е формалност,... договор!

В образованието "уча" е клише.

Човешкият живот в просто сделка!...

Всеки се бори, да работи "на гише".

и всяка съвест, има си с цена табелка.

Живееме във виртуални времена. 

верифицираме си спомените с лайкове.

Смисъл и щастие, любов и Добрина

не оценяваме в моменти, а във мегабайтове!

И всеки носи своята вина,

на този ни живот, за мелодрамата!

Ала все друг ни е виновен и му теглим щедро мамата!

Живееме в абсурдни времена!

Ивайло Апостолов

28.01.2023

ВЯРВАМ❗ВСИЧКО Е В НАШАТА ВЛАСТ❗🙏

 

Романтик съм и често това ми личи.

Но сърцето ми лека полека се свива

Търся розово, порив,.. търся лъчи❗... 

Но в живота ми сивото, бавно избива❗

В мрака лутам се, търся със своята свещ

Обич пламъче,... Търся искрица Човечност❗... 

Запъхтян е в тъмата дъхът ми горещ.❗... 

Търся щастие - миг, като вечност ❗

Търся перести облаци и висини,...

Търся слънце, безбрежни простори❗

Но отровен бръшлян и пълзящи лози,

в мрачен лес - хорска завист и злъч ме събори❗... 

Пак раскъсвам с криле тесногръдие, леност и похот, 

с устрем нов, да политна нагоре ❗

Но с единсъвен замах и ревящи мотори

предателство ново, в бездната срива ме с грохот❗

Изморен, ала с вяра изпълнен отново

се изправям, изтърсвам криле❗

Но човешките стигми, са тежко олово ❗

Предразсъдъците са тъй жестоки крале ❗

Приковават крилете ми в тясната клетка, 

на сакатият духом и сив мироглед ❗

Яхвам лъч светлина и разбивам

решетката❗

Изтощен, но с Наджда пак тръгвам напред❗... 

Романтик съм, все още ❗И макар все по-рядко,

понякога оптимизмът у мен си личи❗

Пепелта от крилете изтърсвам под якето, като Феникс, разпръсквам лъчи❗

И сърцето пробождано от десетки предателства,

още вярва в Доброто и в Любовта ❗

Пак подава десница, за ново приятелство

и ще тръгне с добро, да спасява света❗

И макар Алчността, Интересът и Егото

на десетки дребнави души,

да са тъпкали грубо с ботуши по него,

пак сълза ще избърше и ще утеши

нечий бедно сърже❗

Романтик съм и вярвам все още в хората ❗

Вярвам още във всеки от вас❗

Вярвам Утре по синьо безбрежен, ще бъде простора❗...

ВЯРВАМ❗ВСИЧКО Е В НАШАТА ВЛАСТ❗

Ивайло Апостолов 

27.01.2023

БЛАГОДАРЯ❗💗🙏💗

БЛАГОДАРЯ за слънцето, което

със светлина изпълва ми сърцето!

За всяка дружба с искреност и честност;

За всеки нов ден , пълен с неизвестност! 

За двете ми очи , във всичко виждащи Доброто ;

За непримиримостта пред маските на злото.

За две деца благодаря , които в мене гледат с вяра

и за духът ми, който паднал, винаги отново се изправя❗

За любовта благодаря ти , с която сутрин се събуждам! 

за всяка длан благодаря , подадена при нужда

и за сърцето ми , което може да прощава;... 

за разумът ми , който може злото да забравя...

но уроците оставя❗

БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО, но накрая

най-вече, за душата ми , която и за миг не губи вяра❗💗🙏💗

Ивайло Апостолов 

19.10.2022

 

ОТКРОВЕНИЕ❗🕊️🙏🕊️

Църквата "Света троица" - Кръстова гора

Не проси от Бога злато,

щастие, пари и слава,

Не проси успех в делата,

Имаш ли талант, ги заслужаваш.

Всичко преходно и тленно е.

Една напразна суета..

Но трудиш ли се неизменно,

ще постигнеш всичко земно.

Тъй устроен е Света. 

Помоли за вяра и любов,

за взаимност и доверие!

Имаш ли ги, си готов,

да отвориш и Райските двери.

Духът, сърцето, да са здрави,

на себе си ако простиш,

ти с всяка трудност, ще се справиш,

пред всяко зло, ще се изправиш

и всяко зло, ще победиш. 

Кураж и бистър ум поискай!

Поискай прошка и живей,

не чакай нищо "до поискване"! 

Дерзай ти друже и Здравей!

Ивайло Апостолов 

22.05.2022

Happy anniversary, обич моя ❗ 🌻💛🥂🍾💛🌻

 

С годините бавно се трупа среброто в косите.

Живота гравира лицето ти ден, подир ден. 

В ситните бръчици записва мечти и страдания скрити.

А в сърцето записва уроците, за да не паднеш отново сразен!

И утре, да бъдеш по-силен,... по-мъдър,.. по-щедър...

По-човечен да бъдеш,... по смирен и малко по-терпелив.

И пътят ти утре, да стане идея по-ведър.

И дори все тъй стръмен, да бъде по-малко трънлив.

И ставаш така по - богат, но на спомени и на уроци.

На споделените радости с любимите хора

и виж,..

уж си мислиш, че щастие идва към теб, на потоци,

а то, идват тегоби, да отворят очите ти с Висше! 

По-богати ни прави живота,

по-богати, но не на жълтици.

Всеки миг е богатство, живей го със страст и финес.

Че неясно е Утре, а Вчера е минало - свий го в пестница.

И живей с главни букви, ЖИВЕЙ с пълни шепи ДНЕС❗

Ивайло Апостолов

 21.05.2022

ВСЯКА ПРОЛЕТ ПРИЛИЧА НА ТЕБ ❗ 🍀💝🍀

 

Всяка пролет мирише на теб.

На косите ти чисти и меки.

Всяка пролет живота по-лек е,

щом до мен си, на мойта пътека.

На челото с венец от върба,

с черешови листенца посипана...

Като маслена стара творба,

до детайла най-дребен изпипана.

Като лекия пролетен бриз

в седемструнния гриф на китара.

И дъгата над облака сив.

Като малък фриволен каприз...

Като свирка на локомотив

влизащ бавно в последната гара.

Всяка пролет прилича на теб -

Буйна, дива, фриволна, искряща...

Като стих,... като цвят,... като песен. 

Но живота трънлив и не лек,

В стена след стена ни запраща... 

В листопад ни превърна... Тъй есенен❗...

Ала вярвам, ще мине и зимата! 

Ще напъпят отново дърветата.

И парадно ще минем петимата-

две момичета и три момчета❗

Ивайло Апостолов 

06.05.2022

ПОЖЕЛАНИЕ❗

Желая ви, искрицата Човечност

и мъничкото пламъче Любов,

да не угасват под вълните от "политкоректност"

и на апатията под бездушният покров❗

Желая ви, да имате опора,

когато сте с пречупени криле!

Най-важното помнете - че сме Хора❗

(Човекът, НЕ ДЕЛИ на "класове"

по всякакви различия и признаци

и ближните си не преследва като призраци

презрително посочвайки ги с пръст❗

Той гледа сам, да израсте на ръст❗

За туй, пазете личните си граниици,

от Егото на разни "лични" за'ници❗

Пазете си достойнството поне❗

Не падайте пред друг на колене❗

Придържайте се винаги към фактите❗

Когато трябва ползвайте си лактите❗

Но рамене не свеждайте унило❗

Пчелата носи мед, но има жило❗

Желая ви, да спрете, да се тровите

от хорска злост❗Да хвърлите оковите

и котвите на чуждите очаквания❗... 

(Където трябва, имат книги за оплаквания❗)

Желая ви, безброй мечти за сбъдване❗...

И сбъдвания нови, за мечти ❗

Защото, без мечти в живота няма мръдване❗

За туй, елате с нас❗... Ела И Ти❗💞

Ивайло Апостолов

09 април 2022

В ЖИВОТА НАУЧИХ...

 

В живота научих, че прошка се дава,

когато юзди на гнева си наденеш.

Че благодарност и обич, в Дар се даряват.

Насила не можеш от друг, да ги вземаш.

Разбрах, че в сълзите скръбта ни не гасне,

но носят смирение. Дават утеха.

Че малкото цвете, с любов ще порасне,

а в многото грешки, се ражда Успеха!

Научих, че Дом е, не скъпата къща,

а място, където със обич си чакан.

И място, където жадуваш завръщане,

апък на тръгване, тръгваш разплакан.

Научих, че времето не е лек, за раните.

Не е и учител, щом си лош ученик.

Че обич и страх растат, когато ги храните.

Че по-полезен си Жив, а не мъченик.

В живота научих, че ласката нежна

по-силно от огън разпален изгаря.

Че в болката, често се ражда Надежда,

а характерът в пепелта на пожара.

В живота научих, че истина трябва,

да се гледа в лицето. Очи, във очи.

Че струваш, колкото дал си. Че алчността, те ограбва. 

Че успехът "на всяка цена", ти горчи!

Че който те съди, не те заслужава, а

обичаш ли някой, го приемаш, каквто е. 

Че живеем за Чест и е преходна Славата. 

Че е по-добре, да си хищник, отколкото стръв. 

В живота научих, че децата са силни

щом дадем им криле. Но им трябват и корени.

Че сложните връзки, са нестабилни.

Но само Заедно няма, да бъдем преборени! 

Че в нас измерения са и Рая, и Ада. 

И входа и изхода, са наши решения. 

Че децата са най-голямата наша награда. 

И единствено истинско наше спасение... 

Ивайло Апостолов

 24.03.2022

ЖИВОТЪТ Е И РАДОСТ, И ТЪГА❗

 

Животът е и радост, и тъга.

Животът, казва истината стара,

е като дим от палната цигара

по вятъра,... и огънчето й, пробляснало в прахта.

Животът е мигът сърдечен гъдел

и пеперуден трепет под лъжичката.

Проблясък мимолетен, щом си лъгал,

след който, просто те забравят! Всички!

И може би, любов ако си давал,

Добро си посадил, за нечие щастие.

За нечия мечта, да си поставил

основи и криле, не ще угасне

и споменът за тебе, във сърцата

на хората, по пътя ти пресрещнати

с чиято мъка, по сълза изплакал си

или ръка подал си, в пътя грешен.

Защото всеки, някога живота

поставя "по очи" и "на колене".

И всеки губи някога посока...

И само твойта вяра във Доброто,

и в хората, отново го променя!

С една искрица топла във сърцето,

с един усмихнат спомен, в нечий мисли

оставаме след себе си, братлета!

Оставаме ❗ Неопетнено чисти.

Всуе е всичко друго❗ Суета и пепел❗

Ивайло Апостолов 

17. 03.2022

(Вдъхновено от приятелят ми Стефан Александров) 

МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ❗🦸

 

Героите водят своите битки епични. 

На коляно приклякат, но не падат по гръб.

Но собствено образи те са трагични,

че никой не вярва във тяхната скръб.

Героят, разказва легендата стара, 

е бойна машина. Той няма сърце ❗

На всеки низвергнат, поема товара.

Спасява девиците, той на ръце❗

На помощ притичва се, щом е опасно.

И с вятърни мелници, води борба.

Няма нужда от помощ, това си е ясно,

от приказна всяка творба.

Подтиснати, слаби, пак той защитава.

И битките води с достойнство и чест.

Но с венецът от лаври и мимолетната слава

Героят е всъщност дълбоко злочест.

И всичките свикват, че той им помага. 

Че води техните битки, за равни права.

Че той им е длъжен. Защо пък, награда!?

Били го ранили!? Какво от това!?

Как, ти ли не можеш? Вярвам в теб! Ще се справиш❗

Потупват по рамото, пляскат с ръце...

Но никой ръка не подава! Не брани

Героя! Той няма нужда от помощ! Той няма сърце!

И пада Героя изтощен и премазан, 

от чуждите битки и свойте лични войни.

Със рани кървящи от всички зарязан,

Ревящи памфлети, но все отстрани❗

Във всяка балада умира Героя❗

Умира епично, но толкова сам❗

Тълпата реве, че напуснал е строя.

Не за него, за себе си❗Без капчица срам❗

Съдбата такава е, нечестна и          несправедлива❗

Сам страда героя❗Подтиска сълзите

и пак, сам умира❗

Всеки крах, сам преглъща❗Във всяка болка предаден и сам❗

От "AVE❗", до " Разпни го❗", тълпата крещи

от трибуните, с пуканки, с кенчета бира❗

Героя умира самотен❗Умира съвсем неразбран❗

Ивайло Апостолов 

16. 03. 2022

И дано продължава все така, през годините ❗💞

Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".

Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!

И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.

50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам. 

За помощ ръка, на който мога подавам.

От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите. 

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.

През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.

И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!

Ивайло Апостолов 

15. 03. 2022 

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ, ЧЕ СЪМ❗...💙🙏💙

Благодаря ти Боже, че съм жив❗

Че сам градя съдбата си човешка❗

Че мога, да съм като себе си щастлив, 

да правя свои избори и грешки❗

Благодаря ти, че си ме благословил,

с обичащи ме хора и подкрепа❗

Че над съдбата ми си се смилил

и сам проправям собствена пътека❗

Че мога рано сутрин призори,

да видя как Живота се пробужда,

щом първи Слънчев лъч го озари❗... 

Че никога не съм бил "свой, сред чужди❗...

Че чувам морски бриз... и птичи хор❗...

С нозе росата че усещам, на разсъмване...

Че срещам и Човеци между хората❗

Че ми припомняш, че Доброто, ще пребъде,

преди да се отчаям от умората❗

Че дробовете мога да изпълня

с озона на планински върхове

и миналото българско величие,

в кръвта ми да пулсира и зове... 

духът ми, да пробожда, като мълния

в мигът преди, да се почувствам ничий❗

Благодаря ти, че обичам аз Живота си

с пестниците му груби, но и нежни❗

За незабравимите ми спомени и... фотоси... 

И в бурята, за светлата Надежда❗

Благодаря, че мога да обичам

човекът, с който Днес, да споделя и Утре, да чертая❗

И който след безспирното и нечовешко тичане

сърцето ми, без шум да приласкае❗

И за онези мигове, без дъх

и за онези мигове, без думи...

Благодаря❗ И за адреналина в мойта кръв... 

За шепота й, по най-нежните ми струни...

За дребничките ВАЖНИТЕ неща,

Прегръдката с кафето, на разсъмване,...

За детската целувка вечерта,

след ежедневното поредно "бръмване"❗

Благодаря ти, Господи, че СЪМ❗

Че хората обичат ме, такъв❗

Благодаря ти, че летя на сън❗

И ще се боря, до последна капка кръв❗

Ивайло Апостолов

22.02.2022

СЪКРОВЕНО❗💝

Да бях поет❗Да можех, да опиша

закътаните тайни на сърцето

и малко по-свободно, да задишам

от всички многоточия,... тирета...

От всички въпросителни,...

                   кавичките

                     и удивителните

                        (с пегел, между сричките) ❗..

Да го излея в приказна балада

и на любимите ми хора, в серенада❗

Да ги притисна силно до сърцето,

за всичкото недадено, но взето

от толковва познатия адрес❗

Да спра, да чакам утре-то, а ДНЕС

преди да стане късно, твърде късно,

да се подстрижа и да се избръсна❗

Да си износя най-"изтоканите" дрешки,

без страх от недоразумения и грешки ❗

Че тъй живота ни изтича в стремглаво                                                                          бягане.

И щастието си "за утре", все отлагаме ❗

Все има нещо друго "адски важно" ❗

А времето коварно и продажно

ни стяга в свойта примка, като роби.

Едно тиренце върху камъка надгробен,

добавено небрежно между датите. 

(Залог безмислен за"Престиж", пред                                                                   непознатите.)

Забравили за преходност и тленност

изтичат миг, след миг любов и                                                                               споделеност

като зрънца от пясък между пръстите...

(А вие, сивотата със дъга, кога изпъстрихте!? )

В мигът-живот между последния стон и първото изплакване,

не дръжте щастието "на изчакване" ❗

И чувствата към най-любимия,

не заслужават, да остават никога "под 

                                                             линия" ❗

Ивайло Апостолов 

10.02.2022

НЕДОИЗКАЗАНО🤐❗...

Крещим си гневни думи и дилеми.

Обиди си захвърляме в лицата.

И сякаш няма истински проблеми,

зачернящи завинаги сърцата❗

Обръщаш гръб и тръгваш си с обидата, 

с горчивината, глождеща сърцето.

А прошката се свива, като мидата

в черупката на нараненото ти Его❗...

Кръвта пулсира бясно в слепоочията,

Сърцето ще изхвръкне, няма мира❗

Но извинението давим, в многоточие...

а мъката,... в една студена бира❗

Не казваме"Довиждане❗",... ни' "Сбогом❗" 

И сякаш няма нищо безвъзвратно❗

"Благодаря!", ни струва толкоз много❗... 

Дори не се обръщаме, обратно❗... 

Намираме за всичко извинение❗... 

Не мислим, че в раздялата поредна

едно "Прости!", е може би спасение❗

Защото тя е, може би... последна❗... 

Че може и да няма други случай,

да кажем"Спри❗"...или едно "Обичам те❗"

Че може втори шанс, да не получим

или дори да се поучим

от грешката си, ще звучи цинично.

Защото времето е вече "минало"... 

Кафето недопито е изстинало 

и чувствата разбити.. Или тялото

не е онази топла част от цялото ❗💔

Удавени от жлъч или от... ленност,

забравяме човешката си тленност

с преходността на всяка земна вещ❗

Живота ни е, пламъче на свещ❗... 

Че в този шарен и забързан свят,

не се обръща времето назад❗... 

Че ни остават чест, любов и честност❗... 

И всичко друго, тъне в неизвестност❗... 

Че придобитото и непридобитото,

са просто "Суета, на суетите"❗

За туй прегръщайте, когато сте прегръщани

на тръгване,.. без повод,.. при завръщане. 

Отделяйте си време, за целувки

и забравете лицемерните преструвки❗

Че хората навярно сме наказани,

с живот между неща недоизказани! 

И устремени в неуморното си тичане, 

Държи ни живи само простичкото искрено "Обичам те" ❗ 

Ивайло Апостолов 

04.02.2022

 Да се учим , да работим,

че перспективата е ясна.

Правят и на идиоти!

Мълчим си като тревопасни!

Че Животът е прекрасен

и очаква ни, зад ъгъла.

Разбрахме, че са само басни.

Доста вече са ни лъгали.

11.12.2018

Ивайло Апостолов