Снимка: Thinkstock
Автор: Ивайло Апостолов
Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.
В медицината Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.
Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени,
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни!
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него....
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.
Вие и детето ви заслужавате много повече!!!
Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете.
Автор: Ивайло Апостолов
Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.
В медицината Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.
Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени,
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни!
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него....
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.
Вие и детето ви заслужавате много повече!!!
Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете.
Помнете, не се лекува диагноза! Лекува се
конкретното дете. Мненията и работата на специалистите са една малка, макар и наистина
съществена част от вашата и на детето ви реалност. Всичко останало е обаче е вашата
любов и отдаденост и воля за успех!
Разберете какво прави детето ви щастливо и
откривайте нови и нови начини , да му го давате. Рано или късно, то също ще ви
изненада приятно и ще ви направило щастливи.
Ако вярвахме на диагнози и се
съобразявахме само и единствено с тях, синът ни трябваше да лежи в леглото и да
„гледа в точка”. Слава Богу, в него има живот за поне за дузина така наречени
„здрави” , „нормални” деца и не се страхува да се опитва да се конкурира с тях.
